Определение № 13215 от 05.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10640/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на Г. К. Г. от [населено място], обл.София, чрез процесуален представител адв. И.Юруков против определение № 18988/07.10.2024 г., постановено по адм. д. №8862/2024г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. Частният жалбоподател излага съображения за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Ответникът – Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, в срока по чл.232, не е взел становище по частната жалба. Върховният административен съд, Трето отделение намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежната страна и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, подадена от Г.Г. срещу СДВР, с твърдения, че въз основа на АУАН, служители на СДВР са издали Заповеди за прилагане на принудителни административни мерки спрямо ищеца № № 2019/05.07.2023 г. и 2020/05.07.2023 г. - за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС и за прекратяване на регистрацията на МПС Мерцедес Ц200, с per. № 528N346, за срок от 6 месеца, както и че ищецът е бил задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на 02 РУ-СДВР, поради наличието на данни за извършено престъпление по чл. 343б от НК. Ищецът е посочил и че поради незаконосъобразно действие с приложените ограничения, без яснота от кого, кога и къде, са му били причинени неимуществени вреди, в претендирания от него размер. Съдът, отчитайки че се касае за три отделни административни акта, вследствие на които се твърди претърпяването на неимуществени вреди, е счел, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 т.4 и т.5 от ГПК и с разпореждане от 20.09.2024 г. е дал следните указания: ищецът да посочи едно или повече конкретно увреждащо го действие на поименно и подлъжностно определен орган или длъжностно лице от ответника, с данни при какви обстоятелства, кога и къде е извършено или е следвало да се извърши, как е причинило претендираните вреди, в какво се състои неговата незаконосъобразност с конкретизиране на нарушените чрез него нормативни разпоредби; да посочи в какво се състои незаконосъобразността на увредилите го актове или действия, в т.ч. с посочване на нарушените с тях разпоредби на закони, наредби, правилници др.; да формулира изрично и надлежно искането си към съда, тъй като в исковата молба е посочено действия, касаещи твърдените нарушения, извършени от длъжностни лица, ако са налице такива същите следва да бъдат обвързани с конкретни нарушения с време и място; с оглед претендираните неимуществени вреди, ищеца да посочи периода, през който са настъпили с начална и крайна дата, свързано с действията на длъжностните лица и съобразено с административните актове, от които се твърди, че са настъпили вредите и изрично да посочи процесните заповеди с №№ 2019/05.07.2023 г. и 2020/05.07.2023г. и заповед за задържане на лице, били ли са обжалвани по административен или съдебен ред и да представи заверени копия от тях по делото. От дадените указания ищецът е уточнил само периода, като преповторил твърденията си в исковата молба, че вредите са причинени чрез незаконосъобразно временно отнемане на свидетелството за управление на МПС и за прекратяване на регистрацията на собственото му МПС, посочил е за нарушени чл.2 от ЕКЗПЧ, чл.3, § 2 от Договора за ЕС, чл.21 и дял IV и дял V от ДФЕС и чл. 45 от Хартата на основните права на ЕС и е потвърдил, че заповеди с №№ 2019/05.07.2023 г. и 2020/05.07.2023г. и заповед за задържане не са обжалвани и не разполага с копие на същите. В заключение е конкретизирал и петитума на исковата молба, като е поискал да се осъди СДВР да му заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразните му действия, извършени на 05.07.2024 г. по налагането му на ограничения – неправилно и неправомерно отнетото му СУМПС и прекратяване регистрацията на собственото му МПС, в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 15.02.2024 г. до окончателното изплащане. Поради неотстраняване на констатираните нередовности и непредставяне на доказателствата, от които страната ще се ползва, както и че подадената искова молба не попада в нито една от хипотезите за допустимост по чл. 203 от АПК, съдът с обжалваното определение върнал исковата молба на Г. К. Г. и прекратил производството по делото. Определението е валидно, допустимо и правилно. Исковата молба следва да има съдържание и приложения, които съответстват на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от Гражданскопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 144 АПК. В случай, че внесената в съда искова молба не отговаря на тези изисквания, на ищеца се изпраща съобщение да отстрани в седмичен срок нередовностите. Ако нередовностите не бъдат отстранени в законния срок, исковата молба ведно с приложенията се връща, а образуваното производство се прекратява, както предвижда чл. 129, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Съдът е сторил необходимото и е изпълнил нормативното си задължение да даде указания на ищеца за отстраняване на нередовностите по исковата молба, които само частично са били отстранени. Неизпълнението в цялост на дадените указания от страна на ищеца (настоящ частен жалбоподател), в резултат на неизясняване на обстоятелствата, на които се основава искът прави същия недопустим, поради което производството по делото правилно е било прекратено с връщане на исковата молба. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че вредите се претендират от индивидуални административни актове / заповеди за налагане на ПАМ/, които не са били обжалвани, т.е. не са били предмет на съдебен контрол за тяхната законосъобразност, а за допустимостта на иска е необходимо, да е налице отменен по съответния ред административен акт. Прекратеното досъдебно производство, във връзка с което обстоятелство ищецът представя към исковата си молба Постановление за прекратяване на досъдебното производство от 01.02.2024 г., не води до отмяна на заповедите за налагане на принудителни административни мерки – заповеди с №№ 2019/05.07.2023 г. и 2020/05.07.2023г., тъй като същите са издадени в други предходни, различни по характера си производства. Прекратяването на досъдебното производство не води и до извод за незаконосъобразност на наложените ПАМ, тъй като те са наложени и предприети при условия (наличието на амфетамин в пробата на ищеца, установена с техническо средство, при проверка на водача от орган на Пътна полиция), изискващи предприемането на мерки за превенция, за охраняване живота и здравето на трети лица, и на самия водач. Законосъобразността на наложените ПАМ не е оспорена, което води до недопустимост на предявения иск. Предвид изложените съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 235 АПК, Върховен административен съд