Определение № 1159 от 03.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 912/2026 г.

Производство по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2, вр. чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от кмета на район „Банкя“ - Столична община, приподписана от юрисконсулт И. К.-Желязкова, против разпореждане № 2155 от 19.01.2026 г. по адм. дело № 6525/2025 г. на Административният съд София - град (АССГ), с което на основание чл. 213а, ал. 1 АПК е върната касационната му жалба против постановеното по същото дело решение № 42457 от 17.12.2025 г. Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното разпореждане, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Заявява, че е изпълнил в срок указанията на съда за внасяне на определената му държавна такса за касационно обжалване. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Кметът на район „Банкя“ - Столична община е обжалвал решение № 42457 от 17.12.2025 г. по адм. дело № 6525/2025 г. на АССГ, с което по жалба на М. Д. Х., С. Х. Ц., Д. Х. Й. и В. М. М., е отменен постановен от него отказ, обективиран в писмо рег. № РБН24-ГР94-644-III/29.07.2024 г. С разпореждане № 155 от 05.01.2026 г. АССГ е оставил без движение касационната жалба и е дал указания на подателя й в 7-дневен срок да отстрани констатирана нередовност - да заплати държавна такса от 35,79 евро (70 лева) по сметка на Върховния административен съд и да представи платежния документ. Съобщението е извършено на 08.01.2026 г. и в законовия срок - на 12.01.2026 г., определената такса е била заплатена, а на следващия ден - 13.01.2026 г. платежният документ бил изпратен на съда с писмо по пощата, видно от поставения щемпел. Пратката е постъпила и входирана в съда на 19.01.2026 г. Същият ден, но явно преди докладването й, АССГ е постановил атакуваното сега разпореждане с което е прието, че нередовността не е отстранена в срок и касационната жалба е върната. Разпореждането е неправилно. Основният извод на първоинстанционния съд за просрочие на касационната жалба е бил правилен на базата на наличните към момента на произнасянето доказателства, но се явява необоснован с оглед на представения в срок документ за платената държавна такса. Съгласно правилото на чл. 62, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. чл. 144 АПК, срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата. При съобщаване за оставянето на касационната жалба без движение на 08.01.2026 г. и изпращането по пощата на 13.01.2026 г. на документа за платената държавна такса, констатираната нередовност е била отстранена в срока по чл. 213а, ал. 1 АПК, което налага отмяна на атакуваното разпореждане и връщането на делото за продължаване действията по администриране на касационната жалба. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение