Определение № 125 от 18.09.2017 г. на ВКС по н. д. № 920/2017 г.

Производството е с правно основание чл. 43, т.3 от НПК. Образувано е съдебно производство – НАХД № 407/2017г., по описа на Районен съд – град Лом и по подадена жалба от С. Б. С. срещу издадено наказателно постановление от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – град Монтана № НП-12-000953/19.07.2017г. С разпореждане 15.08.2017г. съдебното производство по това производство е прекратено, тъй като всички щатни съдии от Районен съд – град Лом са се отвели от разглеждане на делото, позовавайки се на чл.29, ал.2 от НПК и посочвайки като основание заеманите от жалбоподателя професионални позиции в района в миналото и понастоящем. Становището на прокурора от ВКП е, че са налице изискванията на чл.43, т.3 от НПК делото да бъде възложено за решаване от друг, еднакъв по степен съд, тъй като местно компетентния съд в град Лом не може да сформира състав за разглеждане на делото, излагайки и доводи не по същество относно невъзможност да се отменят самоотводи в това производство. Това обстоятелство – липсата на съдии по щат, които да разгледат делото, налага състава на Върховния касационен съд да реши делото да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд на основание чл.43 т.3 от НПК. Съдът намери, че делото следва да се разгледа в Районен съд – град Монтана, който се явява близък географски и равен по степен съд, обстоятелство, значимо с оглед икономията на време и средства. Водим от горното и на основание чл. 43, т. 3 от НПК, ВКС, I НО,