Определение № 2676 от 18.09.2025 г. на ВКС по т. д. № 1872/2025 г.

Производството е по чл.282, ал.2 от ГПК. Постъпила е молба от „Застрахователна компания България иншурънс“ АД, с която се иска спиране изпълнението на въззивно решение №227 от 27.08.2025 г. по в.гр.д.№129/2025 г. на АС Велико Търново, с което е потвърдено решение №20 от 13.01.2025 г. по гр.д.№359/2024 г. на ОС Велико Търново, осъждащо „Застрахователна компания България иншурънс“ АД да заплати: на „Инвестбанк“ АД сумата от 37 347.59 лв., застрахователно обезщетение по сертификат №2320204005701120 от 04.05.2023 г., на основание чл.383, ал.3 и ал.4 КЗ, ведно със законната лихва от 23.04.2024 г. до окончателното изплащане, по иска на Г. П. Г. и И. П. П. срещу „Застрахователна компания България иншурънс“ АД; на Г. П. Г. сумата от 3170 лв., застрахователно обезщетение по сертификат № 2320204005701120 от 04.05.2023 г., в размер на платените вноски по договор за банков кредит от 06.10.2016 г., на основание чл.383, ал.3 и ал.4 КЗ, ведно със законната лихва от 23.04.2024 г. до окончателното изплащане; на И. П. П. сумата от 660 лв., застрахователно обезщетение по сертификат № 2320204005701120 от 04.05.2023 г., в размер на платените вноски по договор за банков кредит от 06.10.2016 г., на основание чл.383, ал.3 и ал.4 КЗ, ведно със законната лихва от 23.04.2024 г. до окончателното изплащане. Срещу решението на апелативния съд, в срока по чл.283 ГПК, е депозирана касационна жалба от молителя, както и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, като е заплатена и дължимата държавна такса. Представени са доказателства за внесено по специалната сметка на ВКС обезпечение в размер на 41 177.50 лв. - преводно нареждане от 17.09.2025 г., като внасянето на сумата е потвърдено от счетоводството на ВКС. В този смисъл са налице изискванията на чл.282, ал.2, т.1 от ГПК за спиране изпълнението на въззивното решение в посочената част, поради което Върховен касационен съд