Определение № 9148 от 28.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8663/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на Главния архитект на Столична община, подадена чрез процесуален представител главен юрисконсулт Х. Георгиева против протоколно определение от 04.06.2026 г., постановено по административно дело № 3485/2026 г. по описа на Административен съд – София град, с което е спряно производството по делото до произнасяне с влязъл в сила съдебен акт по гражданско дело № 10437/2026 г. по описа на Софийски районен съд, III гр.отделение, 140 състав. В частната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното определение като постановено в нарушение на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна М. К. И. посредством писмен отговор, изготвен от адвокат Д. Лалев оспорва частната жалба и изразява становище в подкрепа на съдебното определение, с молба да бъде потвърдено. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита частната жалба за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Обжалваното определение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Предмет на съдебен контрол е Заповед № РА-30-183/24.02.2022 г. на Главния архитект на Столична община, с която е наредено на собствениците на поземлен имот с [идентификатор] по КККР на гр. София да премахнат незаконен строеж, находящ се в този имот и представляващ „Гаражна клетка № Р. 190“. Оспорващият М. К. И. не е сред лицата, посочени за адресати на заповедта, като обосновава правния си интерес с твърдения за собственост върху процесната гаражна клетка. Представя доказателства за образувано гражданско дело по предявен от него иск на основание чл. 124, ал. 1, пр. 2 ГПК срещу собствениците на поземления имот, с искане съдът да приеме за установено по отношение на ответниците, че е съсобственик на 1/10 идеална част от имота и собственик на гаражната клетка. С оглед образуваното и висящо гражданско дело и по молба на жалбоподателя, административният съд е постановил спиране на административното съдебно производство до приключване на гражданското такова, след като е приел, че правото на собственост в полза на оспорващия е от значение и обуславя правния му интерес за подаване на жалбата. Настоящият съдебен състав счита, че не е налице хипотезата по чл. 154а, ал. 1, т. 4 АПК за спиране на процесното съдебно производство, тъй като липсва друго административно или съдебно производство, което да е от значение за правилното решаване на спора. Предмет на оспорване е заповед за премахване на незаконен строеж, поради което приложение следва намери правилото по чл. 142, ал. 1 АПК според което съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, тоест спрямо фактите от обективната действителност, такива, каквито са съществували към момента на издаване на заповедта. Преценката за наличие на правен интерес от оспорването също се извършва въз основа на обстоятелства, настъпили и установени към момента на подаване на жалбата, без да се вземат предвид бъдещи несигурни събития. Предвид изложеното, неотносими за правилното решаване на спора по административното дело са решенията по висящи граждански спорове за собствеността на имота и строежа. Воден от горните мотиви, съдебното определение следва да бъде отменено, а делото да се върне на същия състав на Административен съд – София град за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение