Решение № 1389 от 1.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8648/2018 г.

Решение № 1389 от 1.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8648/2018 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика"/ОДОП/-Пловдив срещу решение № 1229/31.05.2018 г., постановено по адм. д. № 3124 по описа на Административен съд - Пловдив за 2017 г., с което е отменен РА №Р-16-1401900-091-01/26.11.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с решение № 136/19.02.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"-Пловдив. С отменения ревизионен акт на ревизираното лице са определени задължения по ЗДДС в размер на 24 964. 87 лв. главница и лихви в размер на 8 621. 14 лв., по ЗДДФЛ е определен авансов данък в размер на 2 424. 52 лв. и лихви в размер на 870. 99 лв.; определени са и вноски за ЗО за 2011 г. и 2012 г. в размер на 303. 17 лв. и лихви в общ размер на 65. 16 лв. С касационната жалба се възразява срещу крайният извод на съда, че при липса на приемо-предавателни протоколи не може да бъде установена извършена доставка. Неправилно съдът е приел, че необходимостта от еднакво третиране на данъчно задължените лица води до необходимостта от установяване реалност на доставките, за да бъде определен дължимият данък. Оспорва се и извода на съда, че тъй като процесните фактури не съдържат подпис на получател това означава, че те са лишени от доказателствена сила и не обективират действително осъществени стопански операции. Според касатора, при така установения механизъм на доставките, при наличие на обстоятелството, че въпросните фактури са включени в дневниците за продажби, справките - декларации и счетоводните регистри на доставчиците, то съвсем логично е да се приеме, че стоките по фактурите са били реализирани от ревизираното лице на вътрешния пазар. По този начин реализираният приход от тези стоки е укрит, а косвеният данък неотчетен като задължение към бюджета. Касаторът се позовава на решение на СЕС по дело С-576/15 г. Претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 1764 лв. за всяка инстанция и 400 лв. заплатена експертиза пред АС-Пловдив. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът - ЕТ "Капитанови- Ж. Димитрова" не изразява становище по касационната жалба. Върховна административна прокуратура, чрез своя представител намира подадената касационна жалба за процесуално допустима и основателна. Съдът макар да е събрал допустими по закони и относими към предмета на делото доказателства, които разкриват обективната истина не е анализирал същите в тяхната съвкупност и логическо единство и е формирал неправилни правни изводи, че не били налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. Допуснато е нарушение на материалния закон, което е самостоятелно основание за отмяна на постановеното решение. Предлага съдебният акт да бъде отменен, като бъде постановен друг по същество на спора. Върховен административен съд, като се запозна с твърденията на страните, събраните по делото доказателства и осъществи проверка на съдебното решение въз основа на посочените касационни основания и по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е основателна. Делото е за втори път на производство пред Върховен административен съд. С решение № 13288 от 03.11.2017 г., постановено по адм. д. № 8658/2016 г. състав на ВАС, осмо отделение е отменил решение № 1107 от 01.06.2016 г., постановено по адм. д. № 878/2015 г. на АС-Пловдив, като е посочил, че първоинстанционният съд не е изяснил спора от фактическа страна и като е дал указания е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Разглеждания пред АС-Пловдив спор е относно законосъобразността на ревизионен акт №Р-16-1401900-091-01/26.11.2014 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 136/19.02.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"-Пловдив, с който на ЕТ Капитанови-Ж. Димитрова, са определени допълнително задължения по ЗДДС, авансови вноски по ЗДДФЛ и вноски за ЗО за 2011 г. и 2012 г. За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Ревизионното производство е проведено по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК поради констатация за обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Наличието му е обосновано с издадените на ревизирания фактури от СД"ЖАК-03-ЖУЛЕВ сие", "Пролет" ЕООД, "Табак логистик груп Пловдив" ООД, "Деливъри" ООД, ЕТ"Л. Гергинков – ГЕШ 94", "Тракийски хляб" ООД, "АТИК" ООД, "ЕСА2" ООД, "Бибъл комерс" ООД, "Сигнал 2" ООД и "Рожен 3" ЕООД, които не са осчетоводени от посочения в тях получател. При извършените насрещни проверки на издателите на фактурите, дружествата са представили доказателства за кадровата си и материална обезпеченост и обяснения за транспорта на стоките. Посочили са, че част фактурите са платени в брой, а други по банков път. Анализирайки събраните доказателства приходните органи са приели, че доставките по фактурите са реално извършени и впоследствие стоките са продадени от ревизирания, който не е отчел както разходите за покупките им, така и приходите от последващите им продажби. След отчитане на размера на декларирания среден коефициент на надценка за съответния вид стоки органите по приходите са изчислили дължимия ДДС по осъществените от ревизирания облагаеми доставки и следващите се лихви за забава. Решаващият състав не е възприел аргументите на данъчната администрация относно спорните доставки. Изложил е подробни мотиви, че след като не са представени достатъчно съпътстващи доставките по неосчетоводените фактури документи, то не е установено реалното им извършване. Първоинстанционният съд не е изпълнил указанията на ВАС да разграничи подписаните от ревизирания и неподписаните процесни фактури, както и с оглед този факт да бъдат определени задълженията по периоди. Общо по отношение на всички фактури е формиран извод, че не са реално извършени, респективно - не е установено основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на облагането по аналог. Поради това е отменил оспорения РА. Решението е неправилно. При разглеждане на делото два пъти пред АС-Пловдив, събраните доказателства и изслушани експертизи е установено, че от проверяваните фактури от органите по приходите има такива които са подписани от лицето и такива върху които не е положен подпис. По отношение на "Табак логистик груп Пловдив" ООД има подписани и приемо-предавателни протоколи. По тези фактури предаването на правото на разпореждане със стоките като собственик от доставчика на получателя е доказано чрез полагането на подписа на приелия стоките и плащането им, поради което обосновано ревизиращите са приели, че закупените от търговеца стоки са били предмет на последващи облагаеми доставки, за които е следвало да се начисли ДДС. В съдебния акт липсва разглеждане на доставките по доставчици, както и обсъждане на приложените към фактурите документи. Първоинстанционният съд не е изпълнил указанията на ВАС да разграничи процесните фактури и да назначи експертиза за определяне на задълженията по ЗДДС; ЗДДФЛ и ЗО за процесните периоди, а е приел, че доставките по всички фактури не са реално извършени. Макар по делото да са изслушани две счетоводни експертизи, дадените отговори и направените изчисления по тях не могат да бъдат споделени и използвани от настоящата инстанция за решаване спора по същество. Съдът е следвало да назначи експертиза, която да даде отговор на въпроса какъв би бил размера на данъка по ЗДДС, при определяне данъчна основа въз основа на подписаните фактури и тези по отношение на които са представени доказателства за предаването на стоките, без да коригира метода на изчисление, а не да установява кои са неподписаните фактури и каква е данъчната основа по тях. При изчисляване размера на неотчетените приходи, следва да бъдат съобразени декларираните такива, съответно внесените авансово данъци, както и дължимите вноски за ЗО. Като е приел доставките по всички фактури за нереални и не е направил разграничение на подписаните от неподписаните такива, както и не е обсъдил доказателствата в ревизионната преписка установяващи размерът на задълженията за ревизирания период, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. С оглед основанието за отмяна и предметните предели на спора, на основание чл. 227, ал. 2 АПК по делото следва да се назначи ССчЕ и да се насрочи разглеждането му в открито съдебно заседание. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, ал. 3 и чл. 227, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение