Определение № 67 от 20.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4189/2020 г.

Образувано е по частна жалба на И. Х. А. срещу определение, което се съдържа във въззивно решение № 1388 /30.06.2020 г. по гр. д. № 5085 /2019 г. на Софийския апелативен съд, г.о., с което е оставена без разглеждане частна жалба на И. Х. А. срещу определение № 27467 /21.11.2019 г., постановено по гр.д. № 2696 /2017 г. на Софийския градски съд на основание чл.248,ал.1 ГПК като недопустима поради липса на правен интерес. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел следното: Тъй като съобразно изхода на правния спор, предмет на въззивното производство, първоинстанционното решение се отменя и в частта му за разноските, предявената от ответника (И. Х. А.) въззивна частна жалба срещу определение № 27467 /21.11.2019 г., постановено по гр.д. № 2696 /2017 г. на Софийския градски съд, на основание чл.248,ал.1 ГПК, (с което е оставено без уважение искане за изменение на тези разноски) се явява недопустима – поради липса на правен интерес, поради което тя следва да бъде оставена без разглеждане. Насрещната страна Г. П. Ш. в писмен отговор оспорва основателността на частната жалба. По основателността на частната жалба: С първоинстанционното решение № 4430 /18.06.2019 г. по гр.д. № 2696 /2017 г. на Софийския градски съд И. Х. А. е осъден на основание чл.108 ЗС да предаде на Г. П. Ш. владението на същия недвижим имот и И. Х. А. е осъден да заплати на Г. П. Ш. разноски по делото в размер на 2 527 лева, от които 1 000 адвокатски хонорар, 525 лева държавна такса, 52 лева такса за вписване на искова молба, 150 лева депозит за вещо лице и 800 лева разноски за особен представител. С определение № 27467 /21.11.2019 г. по гр.д. № 2696 /2017 г. на Софийския градски съд, постановено на основание чл.248,ал.1 ГПК, първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на особения представител на И. Х. А. за изменение на решение № 4430 /18.06.2019 г. по делото в частта за разноските. С въззивно решение № 1388 /30.06.2020 г. по гр. д. № 5085 /2019 г. на Софийския апелативен съд, г.о., въззивният съд 1) е обезсилил първоинстанционното решение в частта, с която И. Х. А. е осъден на основание чл.108 ЗС да предаде на Г. П. Ш. владението на същия недвижим имот, и е прекратил съдебното производство в тази част. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила; 2) е отменил първоинстанционното решение в частта, с която е уважен иск на Г. П. Ш. срещу И. Х. А. с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за установяване на право на собственост върху незастроено дворно място и е отменил първоинстанционното решение в частта, с която И. Х. А. е осъден да заплати на Г. П. Ш. на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата 2 527 лева разноски пред СГС, и вместо това е постановил друго решение, с което е отхвърлил иска. Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба в тази част (по иска по чл.124,ал.1 ГПК), но с определение на настоящият състав на ВКС по гр.д. № 4190 /2020 г., постановено в производство по чл.288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване. С това на основание чл.296,т.2 и т.3 ГПК въззивното решение е влязло сила. Поради изложеното и след като във въззивното производство, в което въззивната жалба на И. Х. А. срещу първоинстанционното решение е уважена изцяло и първоинстанционното решение е отменено изцяло в частта, с която И. Х. А. е осъден да заплати на Г. П. Ш. разноски по делото на основание чл.78,ал.1 ГПК, искането на И. Х. А. за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските е без предмет (няма какво да бъде изменяно). Поради това изводът на въззивния съд, че частната жалба на И. Х. А. срещу определение № 27467 /21.11.2019 г. по гр.д. № 2696 /2017 г. на СГС, постановено на основание чл.248,ал.1 ГПК, с което е оставено без уважение искането му за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, е без правен интерес, поради което частната му жалба срещу това определение е недопустима, е законосъобразен. Поради това частната жалба на И. Х. А. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода от това производство искането на И. Х. А. за присъждане на разноски е неоснователно, а ответната страна Г. П. Ш. не претендира разноски и не представя доказателства да е направила такива в производството по частната жалба, поради което разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното, съдът