Определение № 1335 от 30.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2112/2023 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна жалба от „Уейст Солюшънс България“ ЕООД [населено място], чрез процесуалния представител адвокат А. против разпореждане от 6.03.2023г. по в.гр.д. № 2422 по описа за 2022г. на Апелативен съд София, с което е разпоредено издаването на изпълнителен лист на основание чл.404, ал.1, т.1 ГПК пред вид постановения въззивен акт /решение от 13.02.2023г. по гр.д. № 2422/2022г. на САС/ за отмяна на решение № 261967 от 14.06.2022г. по гр.д.№961/2019г.на СГС, с което е отхвърлен предявения обратен иск от Столична община против „Уейст Солюшънс България“ ЕООД за заплащане на сумата от 18 000лв. Счита така постановения акт за неправилен поради несъобразяване на посоченото в диспозитива условие, при което жалбоподателят е осъден да заплати посочената сума, а именно – Столична община да запалти на „Уейст Солюшънс България“ ЕООД същата сума по първоначално предявения иск. След като подобни доказателства не са представени, счита че обжалваният акт следва да бъде отменен и вместо това постановен друг за обезсилване на издадени изпълнителен лист. Претендира направените разноски от 15лв. за държавна такса. Срещу подадената частна жалба е постъпил отговор от Столична община, представлявана от кмета Ф., чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Дъбов, с който се оспорват както нейната допустимост, поради просрочие, така и основателност. Прилага доказателства, от които е видно, че на 10.03.2023г. Столична община е получила покана за доброволно изпълнение, изпратена й от ЧСИ и на 16.03.2023г. тя е заплатила цялата посочена в поканата сума в размер на 29 162.39лв. с преводно нареждане от 16.03.2023г., референция [банкова сметка]. Претендира юрисконсулско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е допустима. Същата е подадена на 3.04.3023г., при връчено на 28.03.2023г. съобщение за издаване на обжалвания акт, т.е. при спозване на общо установения 7-дневен срок за подаването й. С въззивно решение № 178 от 13.02.2023г. по в.гр.д.№ 2422/2022г. Апелативен съд София е отменил решение № 261967 от 14.06.2022г. по гр.д.№ 961/2019г.на СГС в частта, с която е отхъврлен предявения от Столична община против „Уейст Солюшънс България“ ЕООД обратен иск и вмосто това е постановил друго, с което е осъдил „Уейст Солюшънс България“ ЕООД да заплати на Столична община сумата от 18 000лв., обезщетение за причинени вреди от виновно неизпълнение на договор № СО 15-РД-55-158 от 25.03.2015г. и допълнително споразумение от 2.03.2017г. за почистването и поддържането на улици и други место за обществено ползване на територията на район „С.“, ведно със законната лихва считано от 17.12.2019г., при условие, че Столична община изплати горепосочената сума от 18 000лв.на И. П. П. и е потвърдил решението в обжалваната осъдителна част по главния иск и в отхвърлителната по обратния иск за разликата над 18 000лв.до 26 000лв. Имайки пред вид изложеното и по-специално обстоятелството, че с представените с отговора доказателства /покана за доброволно изпълнение и платежно нареждане/ е оборено единственото, съдържащо се в частната жалба, възражение за липса на доказателства за изпълнение на посоченото в диспозитива условие, при което жалбоподателят е осъден да заплати посочената сума, настоящият съдебен състав намира подадената частна жалбата за неоснователна, а обжалваният съдебен акт за правилен. Съгласно чл.404, ал.1, т.1 ГПК постановеното осъдително решение на въззивния съд подлежи на изпълнение. В случая такова решение е налице, въз основа на него е издаден изпълнителен лист, чиято редовност от външна страна не се оспорва, както и е безспорно, че той удостоверява подлежащото на изпълнение вземане. След като това е така и е установено изпълнението на условието, при което е постановен осъдителния въззивен акт, то обжалваното разпореждане е правилен акт, който следва да бъде потвърден. С оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл.78, ал.3, във вр. с ал.8 ГПК, в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсулско възнаграждение в минимален размер от 50лв., на основание чл.25а, ал.2 от Наредбата за заплащане на правна помощ. Мотивиран от изложеното, съставът на Върховен касационен съд,