Определение № 187 от 23.10.2013 г. на ВКС по н. д. № 1965/2013 г.

Производството пред ВКС е образувано по чл. 43, т. 3 от НПК, след като с определение № 313/26.09.2013 г., постановено по ВНЧХД № 478/2013 г. по описа на Окръжен съд - Сливен, е прекратено производството по делото и е постановено то да се изпрати на Върховния касационен съд за определяне на друг, еднакъв по степен съд. Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че искането следва да бъде уважено. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, намери искането за основателно, поради следното: Делото е било многократно пред ВКС с искания, основани на чл. 43, т. 3 от НПК. Последно, с разпореждане от 20.09.2013 г., председателят на второ наказателно отделение на ВКС е отказал образуване на частно производство на основание чл. 43, т. 3 от НПК за промяна на местната подсъдност на ВНЧХД № 279/2013 г. по описа на Окръжен съд – Сливен и постановил делото да се върне на същия съд. След връщане на делото в този съд, същото е било образувано под нов номер, а именно ВНЧХД № 478/2013 г.. С цитираното по-горе определение са изяснени основанията за отвод на съдиите и е обективирана невъзможност Окръжният съд – Сливен да сформира състав за разглеждане делото. При посочените данни ВКС намери, че са налице условията за пренасяне на делото в друг, еднакъв по степен съд, визирани в чл. 43, т. 3 от НПК. С оглед на това Върховният касационен съд, първо наказателно отделение и на основание чл. 43, т.3 от НПК