Определение № 16 от 05.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 29/2026 г.

Производството е по чл.282, ал.2 от ГПК. Образувано е по молба на КОЦ Враца ЕООД, чрез адв. Р Х., с искане за спиране на изпълнението на въззивно решение № 1319/14.11.2025г. по в.гр.д № 1668/2024г. по описа на САС. Молителят е подал касационна жалба срещу въззивното решение, която е в процес на администриране. С решението, чието спиране са иска, след отмяна на първоинстанционното решение е осъдено дружеството-молител да заплати на И. Л. Б., на основание чл.49 ЗЗД, сума в размер на 60 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от увреждане, причинено при оперативна интервенция на 14.06.2017г., ведно със законната лихва от 13.06.2019г. до окончателното изплащане. Върховният касационен съд, в настоящия състав, след като съобрази направеното искане и материалите по делото, намира следното: Съгласно разпоредбата на чл.282, ал.2, т.1 от ГПК касационният съд може да спре изпълнението на осъдително въззивно решение за парично вземане по искане на страната при наличие на подадена в срок касационна жалба и надлежно представено обезпечение в размер на присъдената сума. От удостоверената с разпореждане № 1427/05.01.2026г. на председателя на ІV ГО на ВКС / лист 55 / служебна справка, се установява, че молителят е подал в срок (на 29.12.2025г.) касационна жалба срещу въззивното решение. От приложена справка от счетоводството на съда на лист 3 от делото се установява, че по специалната сметка за обезпечения на ВКС е постъпила сумата от 60 000 лева т.е. внесеният размер на обезпечението отговаря на изискванията на чл.282, ал.1, т.1 от ГПК. С оглед изложеното, законовите предпоставки са налице - подадена в срок касационна жалба срещу въззивно осъдително решение и надлежно представено обезпечение в определения от закона размер - поради което молбата за спиране на изпълнението е основателна и Върховният касационен съд