Определение № 11527 от 17.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10239/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на М. Б. Р., чрез процесуален представител – адв.Русинов, против определение № 27 959/21.08.2025г., постановено по адм.д.№ 8648/2025г. на Административен съд София-град/АССГ/, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу отказ на „Вива кредит“ АД за предоставяне на копие от договор за потребителски кредит, съдържащ лични данни, обективиран в получено на ел.адрес на заявителя писмо от 28.07.2025г. и производството по делото е прекратено. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и се иска отмяната му. Подробни съображения се излагат в частната жалба. Претендират се разноски. Ответникът- „Вива кредит“ АД, в писмен отговор, оспорва частната жалба и излага доводи за нейната неоснователност. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че в оспореното писмо не съдържа волеизявление, с което да е направен отказ за предоставяне на копие от искания договор, а с него администраторът е уведомил заявителя за недостатък за искането му и определил условията за редовността му, поради което жалбата не е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Определението е правилно. С писмото на „Вива кредит“ АД от 28.07.2025г., предмет на оспорване пред АССГ, по молбата на М. Р., с която тя е поискала дружеството да й предостави копие от сключения от нея договор за кредит, подадена на основание чл. 37б от ЗЗЛД, екипът на „Вива кредит“ е приел, че молбата е нередовна и е поискано конкретизиране кое от правата по чл.15-22 от Регламент(ЕС) 2016/679, чието упражняване адв. Русинов иска от името на М. Р., както и представяне от подалия молбата адвокат на изрично пълномощно за упражняване правата по чл.15-22 от същия Регламент. Правилна е преценката на първоинстанционният съд, че писмото не представлява волеизявление, издадено от административен орган, с което се отказва предоставяне на копие от Договор за потребителски кредит, поради което не е налице административен акт, годен предмет на проверка за законосъобразност в съдебно производство. Условие за упражняване правата на физическо лице - субект на данни по смисъла на чл.12 от Регламент (ЕС) 2016/679, вкл. при подаване искане по чл.15-21 ОРЗД, е изясняване самоличността на субекта на данни от администратора, пред когото е направено искането, като именно такива действия, на основание чл.12, §6 ОРЗД, са предприети от „Вива кредит“ АД, в качеството му на администратор на лични данни, чрез изпращане на оспореното писмо в производството пред АССГ. По изложените съображения определението на АССГ е в съответствие с материалния закон, оспорването на писмо от 28.07.2025г. на „Вива кредит“ АД е недопустимо, при което образуваното съдебно производство пред АССГ правилно е прекратено, на основание чл.159 т.1 от АПК. С оглед изхода на спора и заявената претенция за разноски от ответната страна, на „Вива кредит“ АД следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 лева. Предвид изложеното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 във връзка с чл.236 АПК Върховният административен съд, пето отделение