Определение № 621 от 22.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10431/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на КОНПИ, чрез процесуален представител, срещу Определение № 3970/15.04.2024г. постановено по адм.д. № 9856/2023г. по описа на АССГ, в частта му за разноските. В жалбата се твърди, че присъдените с определението разноски са недължими и неправилно присъдени, евентуално завишени по размер. Ответникът по частната жалба – С. К. чрез процесуален представител адв. Георгиев от АК - Хасково изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховен административен съд, състав на шесто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока за обжалване и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С определението, чиято частична отмяна се претендира /само в частта за разноските/, АССГ е оставил без разглеждане искането на С. К., гражданин на Република Турция, чрез адв. А. Георгиев от АК – Хасково, за прекратяване на действията по задържане на паричните му средства от КОНПИ като правоприемник на КПКОНПИ, съгласно §6 ал.1 от ПЗР на Закона за противодействие на корупцията, в сила от 06.10.2023г., прекратил производството по делото и осъдил КОНПИ като правоприемник на КПКОНПИ да заплати на С. К. сторените по делото разноски в размер на 2010лв. За да постанови този резултат, с оглед установената фактическа обстановка, съдът е приел, че цялата задържана от КОНПИ сума от парични средства, собственост на К., му е възстановена в хода на производството, поради което е отпаднал правния му интерес да поддържа искането с правно основание чл.250 от АПК, т.е. последното е недопустимо поради отпадналия интерес и производството по разглеждането му следва да бъде прекратено. По отношение на претендираните разноски, съдът е присъдил такива в размер на 2010лв. като е посочил, че същите са действително понесени от молителя и доказани по размер, и не е направено възражение за прекомерност от насрещната страна. Съдът не е изложил изрични мотиви, но е съобразил правилото в гражданския процес, приложим субсидиарно и в административния по силата на чл.144 от АПК, че и при прекратяване на производството ответникът заплаща разноските, понесени от ищеца /молителя, жалбоподателя в административното съдебно производство/, когато с поведението си е станал причина за завеждане на делото /образуване на съдебното производство/. Определението в частта за разноските, чиято отмяна се претендира от жалбоподателя КОНПИ е правилно постановено. Административният съд правилно е изяснил фактическата обстановка по делото, сочеща че едва в хода на съдебното производство по чл. 250 от АПК цялата претендирана за връщане поради неправомерно задържане от КОНПИ сума от парични средства, собственост на К., му е била възстановена от комисията. При тези данни, правилно съдът е преценил, че след връщане на сумата правният интерес на К. да поддържа искането с правно основание чл.250 от АПК е отпаднал и разглеждането на делото и произнасянето на съда по това искане е станало недопустимо /с отпаднало основание/. Тъй като обаче съдът е приел, че искането е било допустимо към момента на предявяването му в съда, поради наличие на правен интерес за подателя му /искателя/, то при прекратяване на производството по делото поради отпаднал интерес, от насрещната страна се дължат разноските, понесени от искателя, тъй като с поведението си последната е дала основание за завеждане на делото, по аргумент от чл. 78 ал.2 от ГПК вр. чл. 144 от АПК. Предвид горното, настоящият съдебен състав приема за правилно определението на АССГ в частта за разноските. Освен дължими, разноските са правилно определени и по размер, тъй като възражение за прекомерност не е направено своевременно, а заявяването на такова с предявяване на частната жалба е ирелевантно. По изложените съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането за присъждане на разноски от ответника по частната жалба обаче е неоснователно. Съгласно трайната практика на ВКС и ВАС, не се дължат разноски в производство по спор за присъждане на разноски. Съдебни разноски се дължат за съдебното производство по предмета на спора, но не и по повод производство за такива разноски. Ръководен от гореизложеното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение