Определение № 2298 от 06.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3436/2024 г.

Производството е по чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по искане на МДЖИ Търговска Компания ЕООД с ЕИК 202204990, за отмяна на основание чл. 238, ал.1, във вр. чл. 239, т. 1 АПК, на решение № 1843/20.02.2023 г., постановено по адм. д. № 5689/2022 г. по описа на Върховния административен съд. С решението е оставено в сила решение № 561 от 31.03.2022 г., постановено по адм. д. № 2152/2021 г. на Административен съд Пловдив, с което съдът е отхвърлил жалбата на МДЖИ Търговска Компания ЕООД с ЕИК 202204990 срещу ревизионен акт № Р – 16001620006101-091-001/27.04.2021г. на началник сектор в ТД Пловдив на НАП и главен инспектор по приходите в ТД Пловдив на НАП, потвърден с Решение № 383 от 12.07.2021г. на Директор на Дирекция „ОДОП“ Пловдив при ЦУ на НАП. Молителят обосновава наличието на обстоятелство за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК като представя допълнителни екземпляри (12 на брой) №3 на ЧМР, придружващи доставки, отразени в 12 бр. фактури, които се сочат като нови писмени доказателства, до които молителят обяснява, че не е разполагал с достъп. Молбата е за отмяна на влязлото в сила решение. Ответникът по молбата за отмяна – Директорът на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП, изразява становище за неоснователност на искането за отмяна, предвид обстоятелството, че представените документи не представляват „нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната“. Прави се искане за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Върховният административен съд като разгледа искането, намира, че то е депозирано от страна, притежаваща правен интерес и е със съдържание съответстващо формално на императивните изисквания на чл.212 и чл.213, вр. чл.241 АПК, но не отговаря на предпоставките на чл. 240, ал.1, т.1, поради което определя искането като недопустимо. С решение № 1843/20.02.2023 г., постановено по адм. д. № 5689/2022 г. по описа на Върховния административен съд, оставено в сила решение № 561 от 31.03.2022 г., постановено по адм. д. № 2152/2021 г. на Административен съд Пловдив, с което съдът е отхвърлил жалбата на МДЖИ Търговска Компания ЕООД с ЕИК 202204990 срещу ревизионен акт № Р – 16001620006101-091-001/27.04.2021г. на началник сектор в ТД Пловдив на НАП и главен инспектор по приходите в ТД Пловдив на НАП, потвърден с Решение № 383 от 12.07.2021г. на Директор на Дирекция „ОДОП“ Пловдив при ЦУ на НАП. С административният акт в обжалваната част е начислен допълнително ДДС в размер на 83 993,01 лв., ведно с дължимата до изплащане на сумата лихва. Посоченото искане за отмяна е по чл. 239, т. 1 от АПК, като предметният обхват на разпоредбата е ограничен до откриването на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Молителят обосновава наличието на обстоятелства за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК с представянето на 12 бр. ЧМР, съпътстващи фактури с №№ от 18 до 29 вкл., съставени в периода от 02.06. 2019г. до 30.06.2019г. вкл. При преглед на отправеното искане Съдът е обвързан от преценка за неговата допустимост, предхождаща тази за основателността му. Съобразно чл. 240, ал. 1, т. 1 от АПК, искането за отмяна се подава в тримесечен срок от деня, в който на подателя на искането е могло да стане известно новото обстоятелство или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство – в случаите по чл. 239, т. 1, но не по-късно от една година от влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска. В процесния случай, решението, чиято отмяна се иска, а именно решение № 1843/20.02.2023 г., постановено по адм. д. № 5689/2022 г. по описа на Върховния административен съд, е влязло в сила на 20.02.2023г., като нормативно-установения едногодишен срок според правилото на чл.60, ал.2 ГПК, вр. чл.144 АПК „изтича в съответния ден на последната година, а ако месецът в последната година няма съответно число, срокът изтича в последния му ден.“ Т.е. в настоящият случай едногодишният срок по чл.240, ал.1, т.1 е изтекъл на 20.02.2024г., докато искането за отмяна е подадено на 21.02.2024г, извън едногодишния срок по чл. 239, т. 1 от АПК. Така направените изводи се потвърждават и от приложения към искането „транспортен етикет“ № 714628884, който по правило придружава пратката и се издава в момента на приемането й от куриера. От същият се установява, че е издаден на 21.02.2024г. в 16.47 часа с индикативна дата на връчването на пратката – 22.02.2024г. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че при отправено искане за отмяна по чл. 239, ал. 1, т. 1 от АПК нормативноустановеният пределен едногодишен срок за допустимост на искането поглъща тримесечния срок установен в същата норма, като дори да не е изтекъл последният, в който на подателя е могло да стане известно новото обстоятелство или е могъл да се снабди с новото доказателство, искането за отмяна е недопустимо, ако е подадено след едногодишния срок от влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска. Съобразно изложеното по-горе, искането за отмяна е недопустимо. При така формираните изводи, съдът следва да остави без разглеждане искането за отмяна, направено от МДЖИ Търговска Компания ЕООД с ЕИК 202204990 и да прекрати съдебното производство. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от ответника за разноски, на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 249 от АПК на Централно управление на НАП - София се дължат разноски в размер на 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Като съобрази направените фактически и правни изводи, и на основание чл. 249, във връзка с чл. 159, т. 5 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия