Определение № 2995 от 12.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 882/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по две касационни жалби на Д. К. Д..

1.Касационна жалба вх. № 7639/19.07.2022 г. срещу решение № 119 от 21.04.2022 г., постановено по в. гр. д. № 166 по описа за 2022 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260797 от 17.12.2021 г. по гр. д. № 4835/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от Д. К. Д. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците Д. Е. П., Т. П. П. – К. и М. П. П. /тримата – в качеството на наследници на починалия в хода на производството ответник П. М. П./ да заплатят на ищеца сумата от 19 450 лева, представляваща преведена на 01.04.2016 г. сума по банков път без основание, ведно със законната лихва, считано от 10.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и предявеният от ищеца евентуално съединен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на посочената сума.

2. Касационна жалба вх. № 12453/18.11.2022 г. срещу решение № 287 от 20.10.2022 г. по в. гр. д. № 166/2022 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на Д. К. Д. за допълване на въззивно решение № 119/21.04.2022 г. по в. гр. д. № 166/2022 г. по описа на Старозагорския окръжен съд.

Касаторът твърди, че решенията са неправилни поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.

В изложението към първата касационна жалба вх. № 7639/19.7.2022 г. се сочат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси:

1. За задължението на въззивния съд да обсъди всички направени с въззивната жалба доводи и възражения.

2. За допустимостта на свидетелски показания в хипотезата на чл.165, ал. 2 ГПК и какво следва да е съдържанието на документ, за да има характера на начало на писмено доказателство по смисъла на посочената разпоредба? Предвид обстоятелството, че нотариалният акт представлява официален свидетелстващ документ по отношение на изявленията на нотариуса, но не и относно волеизявленията на страните по обективираната в него сделка, допустимо ли е събирането на свидетелски показания в процеса за опровергаване на съдържанието на волеизявленията на страните по сделката при липса на предпоставките на чл.165, ал.2 от ГПК?

3. Има ли характера на начало на писмено доказателство по чл. 165, ал. 2 ГПК документ, който не изхожда от другата страна?

В изложението към касационна жалба вх. № 12453/18.11.2022 г. се сочат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси:

1. За задължението на въззивния съд да обсъди всички възражения на страните в производството по чл. 250 ГПК.

2. Непроизнасянето на съда по възражение на страна относно спорния предмет на делото представлява ли пропуск на съда, водещ до непълнота на съдебния акт, което е основание за иницииране на процедура по чл. 250 ГПК?

Ответниците по касационните жалби застъпват становището, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, като оспорват жалбите и по същество. Претендират заплащане на 1 600 лв. разноски за касационното производство.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащи на касационно разглеждане съдебни актове. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Д. К. Д. е заявил в исковата си молба, че на 01.04.2016 г. е превел по банков път на П. М. П. сумата 19 450 лева без основание. Ищецът изпратил на длъжника покана за връщане на получената сума в 7-дневен срок, която е била връчена лично на П. П. на 15.10.2020 г. и на 23.10.2020 г. предоставеният му срок е изтекъл, но дължимата сума все още не е била заплатена. Ето защо е предявил иск за връщане на сумата на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, евентуално- на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, тъй като ответникът се е обогатил неоснователно за негова сметка.

Ответниците Д. П., Т. П. и М. П. П. М. П./наследници на П. М. П./ са оспорили предявените искове. Признали са, че на 01.04.2016 г. ищецът е превел по банков път на П. М. сумата от 19 450 лева. Имало е обаче основание за превода на тази сума- плащане по сделка за продажба на идеални части от земеделски земи. Между ответниците и баща им/от една страна/ и ищеца и брат му/от друга страна/ са съществували трайни взаимоотношения във връзка с покупко-продажба на земеделски имоти и тяхното управление. Ответниците и баща им намирали на изгодни цени на недвижими имоти, които ищецът и брат му купували и впоследствие или препродавали, или отдавали под наем. Ответниците често представлявали като пълномощници някой от двамата братя пред нотариус при сключване на сделките. За подобни дейности била преведена по сметката на ответниците и процесната сума от 19 450 лв., като едната част се отнасяла за вече извършена работа, а другата до предстоящи сделки- договор за дарение на недвижими имоти, който прикривал действителен договор за покупко-продажба.

Старозагорският районен съд е констатирал, че на 01.04.2016 г. ( в деня на договора за дарение) Д. К. Д. е превел по банков път в полза на П. М. П. сумата 19 450 лева. От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът е счел, че сумата от 19 450 лева е била преведена от ищеца на П. М. като продажна цена на 1/3 ид.ч. от нивите в [населено място], предмет на дарението. От събраните свидетелски показания е приел, че се установява привидността на обективирания в процесния нотариален акт договор за дарение, който всъщност прикрива действителен договор за покупко-продажба. Ето защо е достигнал до извода, че е доказано основанието на превода на паричната сума от 19 450 лева от същата дата, на която е извършено и симулативното дарение на 1/3 ид. ч. от нивите. Тази сума представлява продажната цена за тези идеални части от нивите. Представеното платежно нареждане от 01.04.2016 г. - датата на сделката, намиращо се в държане на този, в чиято полза са наредени парите, разписките за арендни плащания от 2018 г. и 2019 г., касаещи въпросните ниви, и пълномощното от 2016 г., се ценят от съда като начало на писмено доказателство. Макар привидността да не е пряко призната в документите, в тях се съдържат изявления на ищеца в лично качество и в качеството на пълномощник на брат си, които създават индиция, че е възможно сделката да е симулативна. Тази симулативност е разкрита изцяло от изслушаните свидетелски показания по делото, включително на тези на брата на ищеца, разпитан като свидетел. Тъй като по делото е установено соченото от ответниците основание - плащане на продажна цена на 1/3 ид.ч. от ниви по симулативен договор за дарение от 01.04.2016 г., прикриващ договор за покупко–продажба, предявените искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 59 ЗЗД са отхвърлени като неоснователни.

В решение № 119 от 21.04.2022 г., постановено по в. гр. д. № 166 по описа за 2022 г. Старозагорският окръжен съд е възприел мотивите на първоинстанционния съд и е потвърдил неговия съдебен акт. Касаторът е подал молба за допълване на въззивното решение с твърдението, че съдът не се е произнесъл по възражението на ответниците за нищожност на договора за дарение поради привидност, като прикриващ договор за покупко-продажба. Тази молба е оставена без уважение с решение № 287 от 20.10.2022 г. по същото дело със съображението, че въззивният съд се е произнесъл по всички предявени искове и относимите към тях доводи и възражения.

При тези мотиви на основното въззивно решение от решаващо значение за изхода на спора относно наличието на основание за плащането на процесната сума е дали документите, на които са се позовали съдилищата, за да приемат свидетелските показания за разкриване на относителната симулация за допустими, представляват т. нар. „начало на писмено доказателство“ по смисъла на чл.165, ал.2, изр.1 от ГПК/втори и трети въпрос на изложението към касационна жалба вх. № 7639/19.7.2022 г./. Съдебната практика приема, че поначало процесуалният закон забранява доказването на симулация на волеизявлението чрез свидетелски показания и тези твърдения трябва да се доказват с документ. Отклонение от този принцип обаче е въведено с правилото на чл.165 ал.2 изр.1 от ГПК, което допуска страната да доказва симулацията със свидетели, когато по делото има начало на писмено доказателство. Касае се за документ, изходящ от другата страна, който не разкрива сам по себе си симулацията (не съдържа признание за нея), но от текста му може да се съди, че е възможно страните по сделката да не са желали настъпването на нейните последици и да са направили волеизявленията привидно/решения № 108 от 23.12.2020 г. по гр. д. № 1113/2013 г. на III ГО, № 94 от 31.03.2014 г. по гр.д.N 5791 описа за 2014 на IV ГО, №51 от 21.07.2010 г. по т. д.№ 528/2009 на I ТО, №484 от 11.6.2010 г. по гр. д. №375/2010 г. на IV ГО, № 163 от 15.06.2011 г. по гр.д. № 1536 по описа за 2009 г. на IV ГО на ВКС и много други./ В случая съдилищата са счели за такива документи платежно нареждане от 01.04.2016 г. - датата на сделката, намиращо се в държане на този, в чиято полза са наредени парите, както и разписките за арендни плащания от 2018 г. и 2019 г., касаещи въпросните ниви. Тези документи изхождат от ищеца и правят вероятно твърдението, че той не е приел дарение на земите от името на упълномощителя, а е платил тяхната цена и е предоставил документа за плащането на пълномощника на другата страна, за да докаже изпълнението на това си задължение. Освен това е започнал да получава лично, а не като пълномощник арендни вноски за земите, предмет на сделката. Тоест, документите разкриват вероятност дарението да е привидно и да прикрива продажба на земеделски земи лично в полза на ищеца. Следователно те са необходимото начало на писмено доказателство според приложимата практика на ВКС, за да се допуснат свидетелските показания, които доказват симулацията. Пълномощното от 2016 г. не е подписано от ищеца, а от трето лице, поради което не е такъв документ, каквото е и становището на касатора, съдържащо се в третия му въпрос във връзка с основното въззивно решение. Допуснатата от съдилищата неточност обаче е без значение, тъй като гореописаните документи са достатъчни да обосноват допускане на свидетелски показания.

Първият въпрос в изложението във връзка с основното решение е формулиран от касатора заради твърденията, че въззивният съд не се е произнесъл по възражението за недопустимост на свидетелските показания на основание чл.164, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като договорът е на стойност над 5000 лв. и не е взел предвид възражението за нищожност на договора поради привидност. Вторият пропуск според схващането на касатора, изразено във втория му въпрос в изложението към втората касационна жалба, налага допълване на въззивното решение. Това разбиране на касатора противоречи на практиката на ВКС, според която въззивният съд не постановява отделен диспозитив, когато нищожността на една сделка е заявена чрез възражение, а не чрез иск и съответно няма основание за допълване на въззивното решение/ решение № 788/04.01.2011 г. по гр. д. № 17412009 г. на І ГО, определение № 222 от 18.04.2017 г. по гр. д. № 5042/2016 г. на І ГО/. Опущението на съда да се произнесе по възражението за недопустимост на свидетелските показания на основание чл.164, ал.1, т.3 от ГПК е несъществено, тъй като това възражение е несъстоятелно и не може да промени изхода на спора. Не се касае за установяване на договор на стойност над 5 000 лв., а за разкриване на съчетание между привидна и прикрита сделка. Не се установяват съществени нарушения на задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на касатора, поради което по първите въпроси в изложенията към касационните жалби също не може да се допусне касационно обжалване.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че няма основания за допускане на касационно обжалване на решенията на Старозагорския окръжен съд

При този изход на спора Д. К. Д. следва да заплати на Д. Е. П., Т. П. П. – К. и М. П. П. 1600 лева разноски за касационното производство.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение