Определение № 96 от 10.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2767/2013 г.

Производството е по реда на чл.248 от ГПК. Образувано е по молба на Л. А. М. за изменение на решение № 351 от 15.01.2014 г. по делото в частта, с която молителят е осъден да заплати 3 572,96 лв. разноски на М. М. А.. Молителят твърди, че М. А. в действителност не е платил тези разноски, тъй като няма договор за правна помощ или пълномощно. Счита също, че разноските са прекомерни с оглед фактическата и правна сложност на делото. Ответникът по молбата М. А. я оспорва и моли тя да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните, приема следното: Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, поради което е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Както е посочено в мотивите на решението на ВКС, разноските за адвокатско възнаграждение за защита на М. М. А. пред ВКС и пред Пловдивския окръжен съд са реално заплатени изцяло и в брой според договорите за правна защита и съдействие/ стр.36 по описа на ВКС и стр.19 по описа на Пловдивския окръжен съд/. Адвокатското възнаграждение е съобразено с обстоятелството, че е повдигнат спорен в теорията и съдебната практика правен въпрос,поради което не може да бъде намалено на основание чл.78, ал.5 от ГПК. Ето защо молбата на Л. А. М. за изменение на решението в частта за разноските следва да бъде оставена без уважение. Воден от горното, съдът