Определение № 6880 от 24.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1487/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Граждански процесуален кодекс/ГПК/, във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба на „АКВА ТОП“ ООД, ЕИК 130106829, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез адв. Ж. Блажева от Софийска адвокатска колегия за изменение на решение № 2789/18.03.2025 г. постановено по настоящото дело, в частта му за разноските. Твърди се, че неправилно съдебният състав е присъдил на „Напоителни системи“ ЕАД разноски по делото в размер на 15000 (петнадесет хиляди) лева в касационното производство разноски, които не са съобразени с фактическата и правна сложност на делото и не е проявена съответстваща процесуална активност от ответната страна. От ответника по молбата за изменение на съдебното решение – изпълнителния директор на „Напоителни системи“ ЕАД, чрез процесуалния представител адвокат Г. Гълъбова от Адвокатска колегия - София е постъпил писмен отговор, в който се излагат съображения за нейната неоснователност. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира искането за подадено от надлежна страна и в определения за това срок, поради което е допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения: С решението, чието изменение се иска Върховният административен съд на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, приложим на основание чл. 216, ал. 7 от ЗОП, е оставил в сила решение № 9 от 16.01.2025г. по преписка, вх. № КЗК-969/1.11.2024г. на Комисията за защита на конкуренцията. Със същото решение съдът е осъдил „АКВА ТОП“ ООД, да заплати на "Напоителни системи" ЕАД разноски по делото в размер на 15000 (петнадесет хиляди) лева. В мотивите на решението, чието изменение се иска, съдът изрично сочи, че предвид възражението на процесуалния представител на „АКВА ТОП“ ООД за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 54 000.00 лева и след като е съобразил разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложима на основание чл. 144 от АПК, фактическата и правна сложност на спора и предвид факта, че касационното производство е по правото, а не по фактите, съдът е приел, че претендираните разноски следва да бъдат намалени до размер от 15000.00 лева. В искането за изменение на решението в частта за разноските, неоснователно се поддържа, че касационната инстанция е следвало да намали претендираното адвокатско възнаграждение до минималния размер, предвиден в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Видно от посочените мотиви на съдебния акт, при определяне на присъдените суми съдът прави изрично отбелязване в съдебния акт, че приема разноските за изплатено адвокатско възнаграждение за прекомерни, с оглед характера и фактическата и правна сложност на спора. Съобразно посочената разпоредба от ГПК, право на страната е да възрази срещу размера на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение поради прекомерността му, но съдът не е обвързан при всички случаи да уважи така направеното възражение, защото преценката дали заплатеното по делото, адвокатско възнаграждение, е съответно на действителната фактическа и правна сложност на делото е негова, а не на страната. Поради това, настоящият състав приема, че претенцията за изменение на съдебното решение в частта му за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,