Определение № 312 от 02.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2580/2020 г.

Образувано е по молба от Д. Д. Н. с искане за спиране на изпълнението на въззивно решение № 651/ 12.03.2020 г. по гр.д.№ 2159/ 2019 г. на Софийски апелативен съд и за замяна на възбраната по чл. 264, ал. 1 ГПК. Настоящият състав намира молбата неоснователна по следните съображения: С обжалваното пред Върховния касационен съд решение искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е уважен, като въззивният съд е наредил до изплащане на държавните такси да се впише възбрана върху имота, предмет на обявения за окончателен предварителен договор (чл. 364, ал. 1, пр. 2 ГПК). Съгласно чл. 282, ал. 1 ГПК Касационна жалба не спира изпълнението на въззивното решение, но касаторът може да поиска Върховният касационен съд да спре (предварителното) изпълнение при условията на чл. 282, ал. 2 и ал. 3 ГПК (чл. 282, ал. 2 ГПК). Чл. 404, т. 1 ГПК признава право на предварително изпълнение на осъдителните въззивни решения, не и на въззивно решение, с което искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е уважен. Когато влезе в сила, това решение поражда конститутивно действие. Законът не предвижда способ принудителното му изпълнение. Неоснователно е искането за спиране на изпълнението на въззивно решение, което не се ползва с право на принудително изпълнение. Възбраната върху имота до изплащането на държавните такси и следващите се разноски, която чл. 364, ал. 1 ГПК предвижда, се вписва на основание влязлото в сила на решението за уважаване на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Възбраната е мярка в обезпечение правото на принудително изпълнение на публичните вземания (на държавните такси), определени с решението. Всяко производство по замяна на обезпечителни мерки следва наложената мярка, в случая – вписаната възбрана. В случая, мярката по чл. 364, ал. 1 ГПК не е наложена, доколкото касационната жалба срещу въззивното решение е пречка за влизането му в сила, включително за вписването на възбраната.