Определение № 5548 от 21.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4915/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Б. А. И. от гр. Велинград срещу Разпореждане № 1651 от 07.04.2026 г. на Административен съд – Пазарджик, по административно дело № 439/2026 г. С обжалваното разпореждане съдът отхвърля като неоснователно искането на Б. И. за прекратяване на незаконосъобразни фактически действия, представляващи задържане на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) № [номер] на лицето. Частният жалбоподател, счита обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно. Обосновава, че са настъпили материалноправните предпоставки за фактическото връщане на СУМПС, а именно въпросът за отговорността е решен с издаването на наказателно постановление, независимо от обстоятелство, че същото се обжалва. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да реши въпроса по същество като уважи първоначалното искане. Частният жалбоподател се представлява от адв. С. Малинов, Адвокатска колегия, гр. Пазарджик. Ответникът по частната жалба – младши автоконтрольор при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пазарджик не ангажира становище по жалбата. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Обжалването разпореждане е постановено в производство по чл. 250 АПК. Съгласно посочената разпоредба „всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона“. В случая съдът е сезиран с искане за прекратяване на незаконосъобразно задържане на СУМПС. Правилно съдът установявана, а и по делото няма спор между страните, че СУМПС на настоящия частен жалбоподател е отнето въз основа на влезнала в сила Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2383602 от 28.01.2026 г. на мл. автоконтрольор в Районно управление Велинград към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Пазарджик, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „з“,подт. „гг“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Заповедта е била обжалвана пред съд, но жалбата срещу нея е отхвърлена, поради което административният акт е влезнал в сила на 18.03.2026 г. На 25.03.2026 г. е издадено Наказателно постановление № 26-0367-000020, с което на Б. А. И. от гр. Велинград е наложено административно наказание – глоба в размер на 255,65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал.3, пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал.1 от същия закон. На 27.03.2026 г. Б. А. И. от гр. Велинград обжалва пред Районен съд – Велинград посоченото наказателно постановление. На 30.03.2026 г. Б. А. И. от гр. Велинград подава до директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Пазарджик заявление за връщане на отнетото СУМПС, но последното не е върнато от административния орган. Правилен при тези факти е изводът на съда, че СУМПС е отнето законосъобразно - въз основа на влезнала в сила Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2383602 от 28.01.2026 г. на мл. автоконтрольор в Районно управление Велинград към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Пазарджик. В същата е посочен периодът на действие на приложената мярка - до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Неоснователен е доводът на частния жалбоподателя, че въпросът за отговорността е решен с издаването на наказателното постановление. Действително такава е издадено, но същото е обжалваното пред Районен съд – Велинград и няма нито данни, нито твърдения, че последният се е произнесъл. Следователно въпросът за отговорността не е решен, тъй като е налице висящ съдебен спор относно законосъобразността на издаденото наказателно постановление. Въпросът за отговорността е решен, когато издаденото наказателно постановление влезе в сила, а съгласно чл. 64, б. „б“ от Закона за административните нарушения и наказания влизат в сила наказателните постановления, които не са обжалвани в законния в срок. В случая е доказано обжалване, поради което въпросът за отговорността е висящ и ще получи своя отговор при влизане в сила на съдебното решение. Следователно правилен е изводът на първоинстанционния съд, че налице действия на административен орган, които се основават на административен акт, който е влязъл в сила и чието прекратително основание не е настъпило - не е решен въпросът за отговорността на лицето, спрямо което е приложена съответната принудителна административна мярка. С оглед на изложеното, доводите на частния жалбоподател за неправилност на обжалваното определение са неоснователни. Определението е правилно, съответно е на закона и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 235 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение