Определение № 10606 от 26.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9955/2026 г.

Производството пред Върховния административен съд (ВАС) е с правно основание чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила частна жалба от И. Я. А. от гр. София, чрез процесуалния си представител адв. К.Кръстанов, срещу определение № 34330 от 03.09.2026г., постановено по адм. дело №11038/2026г. на Административен съд – София – град, с което е отхвърлено искането му за спиране на допуснатото предварително изпълнение на заповед № РКП26-РД56-334 от 10.08.2026г. на кмета на СО-район Красна поляна, с която е прекратен сключения договор за наем от 25.09.2023г. на общинско жилище – апартамент [заличен текст], с адрес гр. София, [жк] [адрес]. Частният жалбоподател твърди, че са налице касационно-отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. При изложени съображения се прави искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново, с което да се спре допуснатото предварително изпълнение на на заповед № РКП26-РД56-334 от 10.08.2026г. на кмета на СО-район Красна поляна, до влизане в сила на окончателен съдебен акт. Ответника – Кмета на Столична община – Район „Красна поляна“, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Т. Василева, в представен писмен отговор изразява подробно становище за неоснователност и недоказаност на частната жалба, в тази връзка прави искане същата да бъде оставена без уважение, а атакувания съдебен акт да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав от Четвърто отделение намира частната жалба за процесуално допустима - подадена срещу съдебен акт, за който изрично е предвидено в закона, че подлежи на обжалване с частна жалба и от надлежна страна в преклузивния 7-дневен срок от съобщаване на определението, визиран в чл. 166, ал. 3, изречение второ от АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: С жалба от И. Я. А. пред Административен съд – София-град е оспорена заповед №РКП26-РД56-334 от 10.08.2026г. на кмета на район „Красна поляна“, Столична община. С жалбата е направено искане по чл. 166, ал. 4 от АПК за спиране на допуснатото предварително изпълнение на оспорената заповед. С обжалваното определение административния съд е отхвърлил заявеното с жалбата искане за спиране изпълнението на оспорената заповед. За да постанови този съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че административния акт е издаден на основание чл. 46, ал.1, т. 8 и ал. 2 от Закона за общинската собственост /ЗОС/, а според чл. 46, ал. 5 от ЗОС заповедта може да се обжалва пред административния съд по реда на АПК, като жалбата не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго. В случая е установил, че не са представени никакви доказателства за наличие на нови обстоятелства, както и не се представят доказателства за причинени вреди или за възможността за настъпване на такива. За ирелевантни са приети обсотятелствата за затруднението и дискомфортът на И. А. по повод преместването му в друго жилище и търсенето на такова, тъй като същите са в резултат от прекратяването на наемното правоотношение. Отделно съдът е отчел обсотятелството, че в жилището се извършват ремонтни дейности и с оглед на това е невъзможно обитаването му, т.е. И. А. и семейството му обитават друго жилище и няма да е налице затруднение при напускане на жилището. Административния съд е установил, че от представения договор за кредит е посочено основно месечно възнаграждение и допълнителен доход, следователно с оглед това обсотятелство не би било налице затруднение да намери друго жилище, в което да живее под наем, тъй като със същия доход има възможността да покире разхода за пазарна наемна цена за жилище. От представените медицински документи по отношение на И. А. се сочи за временна неработоспособност, но липсват данни здравословното състояние да е от такъв вид, че да е пречка за издържането му. А от медицинските документи на детето не се установява необходимостта за извършване на специали грижи за него, а и към момента детето не обитава жилището, което е видно от представения снимков материал, въз основа на което съдът е обосновал извода, че няма реална опасност за накърняване правата на малолетен член на домакинството. На последно място административния съд е посочил, че извършването на подобрения в имота и обзавеждането му не водят до наличието на противопоставим интерес за И. А.. Въз основа на гореизложеното съдът е обосновал извода, че липсват нови обстоятелства, настъпили след издаване на акта, а това представлява липса на елемент от фактическия състав, при наличето на който съдът може да спре предварителното изпълнение, поради което е прието за неоснователно искането по чл. 166, ал. 4 от АПК. Определение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 4 от АПК, е предвидено, следното: "Допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2". Тази разпоредба е въведена с изменение на АПК, обн. в ДВ, бр. 39 от 20 май 2011 г., следователно тази законодателна промяна е в синхрон с Тълкувателно решение № 5 от 8.09.2009 г. на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд по тълкувателно дело № 1/2009 г. Спирането на изпълнението по своята същност представлява временна мярка, която се налага по изключение при определени предпоставки и за определен период от време - в случая до влизането в сила на обжалвания административен акт. Безспорно се прилага ал. 2 на чл. 166 АПК, която от своя страна, допуска спиране на предварителното изпълнение само ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Използваният от законодателя съюз "или", а не "и" предполага алтернативност, а не кумулативност на вредите, което означава че е достатъчно да е налице само една от тях. Законодателят защитава обществения, респективно държавния интерес и предотвратява настъпването на вреди, но до доказване на обратното, което е в тежест на жалбоподателя - молител. Настъпилите вреди или евентуалното им настъпване в бъдещ период трябва да са противопоставими на защитения от закона обществен интерес от предварителното изпълнение. Евентуално накърнени лични интереси следва да съответстват по степен на важност на накърняването на обществените интереси на обществото като цяло. За да постанови предвиденото в чл. 166, ал. 4 от АПК спиране на допуснатото предварително изпълнение следва да се противопоставят реципрочни причини, като освен твърдение за вреди, следва да бъдат представени и доказателства, че изпълнението на заповедта би могло да причини на жалбоподателя обективно обозрима (количествено, стойностно или по друг признак) значителна или трудно поправима вреда, тоест в тежест на жалбоподателя е да обоснове наличие на свой интерес, равен по значимост на държавния или обществения и той следва да докаже, че са налице посочените предпоставки за спиране на предварителното изпълнение. В случая предмет на контрол за законосъобразност в производството пред административния съд е заповед за прекратяване на наемно правоотношение на общинско жилище, издадена на основание чл. 46 от ЗОбС и чл. 33, ал.1, т. 8 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община. Предварителното изпълнение на тази заповед се основава на изричната разпоредба на чл. 46, ал. 5, предл. последно от ЗОбС. В хипотезата на допуснато по силата на закона предварително изпълнение, то може да бъде спряно единствено ако оспорващият докаже, че това предварително изпълнение би могло да му причини значителни или трудно поправими вреди. Съобразно правилото на чл. 166, ал. 2, предл. последно от АПК, изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства – такива, които са се осъществили след издаването на акта. Факти и обстоятелства, които са пряко следствие на акта или които са се осъществили преди издаването на акта са ирелевантни за основателността на искането. Доказателствената тежест за тази нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта. Частният жалбоподател твърди, че ще понесе значителни и трудно поправими вреди, тъй като жилището е единствено за семейството, което включва и малолетно дете. Частиня жалбоподател се противопоставя на извода на съда, че семейството обитава друго жилище, както и че снимковия материал не доказва извода на съда за невъзможност за обитаване на жилището. Сочи за ирелевантно установеното по отношение на доходите на частния жалбоподател. Настоящят съдебен състав приема за безспорно, че оставянето без жилище представлява значително затруднение, преодоляването, на което е свързано със средства и усилия, т. е. налице е факт, който ще има неблагоприятна последица за частния жалбоподател. Но тези последици настъпват не от факти и обстоятелства, осъществени след издаването на акта, т. е. нови факти и обстоятелства, а в резултат на самото допуснато предварително изпълнение. С оглед на това сам по себе си фактът на оставане без жилище, като пряка последица от заповедта, не е релевантен за преценката на значителните или трудно поправими вреди. От друга страна правилно административния съд е обсновал извода, с оглед представения снимков материал, а и видно от приемо-предавателния протокол от 11.09.2023г. подписан между И. А. и служители на районната администрация при СО- район „Красна поляна“, че семейството обитав друго жилище, тъй като жилището, което е било предоставено под наем е било в лошо състояние и се извършват ремонтни дейности. Отделно правилно е прието от съда, че жалбоподателя има месечен доход и допълнителен такъв, което обсотятелство обосновава извода, че същия може да покрие разхода за пазарна наемна цена за жилище. На следващо място по делото няма доказателства за влошен здравен статус водещ до намалена трудоспособност на жалбоподателя, а са представени такива за временна неработоспособност. Правилно съдът е преценил медицинските документи на детето, според които не се установява необходимост за извършване на специални грижи за него. При липсата на условията по чл. 166, ал. 2 от АПК за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорваната заповед, правилно е първоинстанционният съд е отхвърлил направеното в тази насока искане. Предвид горното, обжалваното определение като правилно, валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение