Определение № 209 от 04.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1763/2016 г.

Производството е по реда на чл.248 от ГПК. Образувано е по молба на Американски университет в България за изменение на определение № 492 от 30.05.2016 г. по настоящото дело в частта за разноските. Молителят твърди, че присъденото с определението адвокатско възнаграждение следва да се намали до минималния размер, предвиден в чл.9, ал.3 от Наредба № 1 от 9.7.2004 г., тъй като е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Ответникът по молбата частен съдебен изпълнител И. Т. Ч. я счита за неоснователна, поради което моли тя да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните приема следното: Молбата за изменение на определението в частта за разноските е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. При недопускане до касационно обжалване на въззивното решение за отхвърляне на иск с цена 1 175 671,22 лв. на ответника по касационната жалба са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение от 50 000 лв. Минималният размер на адвокатския хонорар за отговор на касационната жалба при материалния интерес от 1 175 671,22 лв. съгласно чл.9, ал.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. възлиза на 75 процента от 35 800,14 лв./34 970,14 лв. плюс 830 лв. по чл.7, ал.2 т.4 от Наредбата/ и е равен на 26 850,10 лв. Тази сума е напълно достатъчна, за да възнагради пълномощника на страната за положения труд, а присъждането на възнаграждение над този размер е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Ето защо присъдените на ответника по жалбата разноски трябва да бъдат намалени от 50 000 лв. на 26 850,10 лв. Воден от горното, съдът