Определение № 4926 от 07.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2607/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Т. С. И. против определение № 937/02.02.2026 г., постановено по адм. д. 2414/2025 г. от Административен съд – Бургас (АС-Бургас). Частният жалбоподател твърди, че атакуваното от него определение е неправилно и необосновано, поради което иска да бъде отменено и да бъде решен въпроса по същество като се отмени и оспорената в производството по възобновяване заповед за задържане. Изключително подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в частната жалба и допълнителна писмена молба. Не претендира разноски. Ответникът – младши експерт при Пето РУ към ОДМВР-Бургас, не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, участваща в административното производство и в предвидения от закона срок, поради което е процесуално допустима, но неоснователна, по следните съображения: С обжалваното определение № 937/02.02.2026 г., постановено по адм. д. 2414/2025 г. от АС-Бургас е отхвърлена жалбата на Т. С. И. срещу Отказ с рег. № 3388р-30211/26.11.2025г. на младши експерт в Пето РУ към ОД на МВР - Бургас за възобновяване на административно производство по отмяна на Заповед за задържане на лице № 3388зз-296/02.08.2024г., издадена от младши експерт в Пето РУ към ОД на МВР – Бургас. Административният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 99, т. 2 от АПК, атакуваният отказ, издаден от компетентен орган е съответен на приложимия закон и събраните доказателства. Изрично е обосновал извод, че заключението на токсикохимичната експертиза и постановлението за прекратяване на досъдебното производство не представляват основание по чл. 99, т. 2 от АПК, а фактите, които се установяват с тях имат значение за друго (наказателно) производство. Така постановеното определение е действително, допустимо и правилно. Съгласно чл. 99, т. 2 АПК влязъл в сила индивидуален административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от компетентния административен орган, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаване на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. Основание за образуване на производство по възобновяване са само факти и обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на административния акт, но страната не е знаела за тях или ако е знаела, по обективни причини не е била в състояние да се снабди с доказателствата за установяването им. Тези факти и обстоятелства следва да са от съществено значение за издаването на акта. Правилно административният съд е посочил, че в разглеждания случай заключението на назначената в хода на разследването токсикохимична експертиза и постановлението на прокурора за прекратяване на досъдебното производство не са факти, които са съществували към момента на издаване на заповедта за задържане, поради което не представляват нови обстоятелства. Постановлението за прекратяване на наказателното производство би могло да се разглежда като ново писмено доказателство, което страната не е могла да представи, но с него се установява, че не е извършено престъпление – обстоятелство, което е съществувало и към датата на налагане на принудителната административна мярка при съобразяване с презумцията за невиновност. В случая от значение за преценката дали са налице предпоставките на чл. 99, т. 2 от АПК е доколко тези нови доказателства са за обстоятелства, които са от съществено значение за издаване на акта, с който е приключило производството, чието възобновяване се иска. Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Основание за задържането по посочената разпоредба от ЗМВР е наличието на данни за извършено престъпление от лицето, без да е необходимо на този етап да са събрани достатъчно доказателства, установяващи предпоставките по чл. 219, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), а именно за виновността на определено лице в извършване на престъпление от общ характер. Такива данни в конкретния случай са били резултатите от проведения полеви тест за употреба на наркотични и упойващи вещества от жалбоподателя. Заключението на токсикохимичната експертиза е релевантно при преценката осъществено ли е престъпно деяние от жалбоподателя или не са налице основания за ангажиране на наказателната му отговорност и то е съобразено от органите на досъдебното производство, в резултат на което е издадено постановлението за прекратяване на воденото срещу частния жалбоподател наказателно производство. От тази гледна точка липсват нови обстоятелства и нови доказателства по смисъла на чл. 99, т. 2 от АПК относно фактическия състав на разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (за разлика например от други ПАМ, налагани по Закона за движение по пътищата, които също се предприемат въз основа на изследване с техническо средство при полеви условия). В същия смисъл е установената съдебна практика по сходни казуси, която е цитирана и в обжалваното определение. Съдебните актове, на които се позовава частният жалбоподател в допълнителната му молба са постановени или при различна фактическа обстановка и различни процесуални действия по събиране на доказателствата, или в различни производства, инициирани от участници в сходни житейски ситуации, които са избрали друг процесуален ред за защита на правата си. Извън преценката за наличие на основания за възобновяване на административното производство, който е основният спор по настоящото дело, е анализът доколко в случаите на данни за извършено престъпление, включително и като тези, чиято достоверност в конкретния случай е опровергана в досъдебното наказателно производство, полицейските органи, при условията на оперативна самостоятелност, правилно упражняват правомощията си по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. По изложените съображения, обжалваното определение като правилно, законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,