Решение № 3966 от 08.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 136/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. М. В., чрез адв. Драгнев, срещу решение № 9960 от 13.11.2025 г., постановено по адм. дело №1385/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед №251з-3335/17.06.2025г. издадена от директора на ОД на МВР- Бургас, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение в МВР. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК, и се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът директор на ОД на МВР- Бургас, чрез гл.юрк. Владимирова, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и обоснованост, правилност и законосъобразност на решението и предлага да се потвърди изцяло. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед №251з-3335/17.06.2025г. издадена от директора на ОД на МВР- Бургас, с която на основание чл.204, т.3, чл.197, ал.1, т.6, чл.194, ал.2, т.4 във вр. с чл.203,ал.1,т.13 от ЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и по реда на чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение за длъжността „старши полицай в група „Охранителна полиция“ към РУ- Созопол при ОД на МВР- Бургас, поради нарушение на т.15, т.19, т.20 и т.28, б.“а“ и б.“б“ от Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при липсата на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и спазена процедура по налагане на дисциплинарното наказание - по чл.195, ал. 2 и чл.206, ал.1 от ЗМВР. При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът е приел,че не са оборени констатациите и мотивите на дисциплинарнонаказващия орган. Прието е, че наложеното наказание е за доказано нарушение както от обективна, така и от субективна страна, съответства на характера и тежестта на нарушението, което се определя като тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 203, ал.1, т.13 ЗМВР, тъй като е обвързано с нарушение на визираните в заповедта т.15, т.19, т.20 и т.28 от Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР и като резултат е довело до уронване престижа на службата. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, като мотивите се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл. второ от АПК. При напълно изяснена фактическа обстановка административният съд е извел обосновани и правилни правни изводи за законосъобразност на оспорената заповед. Неоснователни са оплакванията за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. Заповедта е издадена за установено дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР " неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР", което законът определя като тежко нарушение на служебната дисциплина, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР "деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата". От събраните по делото доказателства е видно, че дисциплинарното производство е проведено съгласно изискванията на чл. 206, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР, в срока по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Нарушаването на разпоредбите на т.15,т.19,т.20 и т.28 от Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР правилно е било квалифицирано като дисциплинарното нарушение съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Безспорно от доказателствата по делото е установено, че на посочените в заповедта място и време и по описания начин служителят е извършил действия, с които е осъществил дисциплинарно нарушение чрез неправомерното поведение, изразяващо се в управляване на МПС след употреба на алкохол. Описаните подробно действия на В. съставляват нарушение на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, като поведението му е било несъвместимо с тях и е уронващо престижа на службата. Обосновано съдът е приел за правилни изводите на административния орган, че са изпълнени и двете кумулативни предпоставки за ангажиране на дисциплинарна отговорност по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, тъй като В. не е съобразил законността на извършените от него действия. При установяване на тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, дисциплинарнонаказващият орган действа при условията на обвързана компетентност и следва да наложи най-тежкото, предвидено в нормата на чл. 203 от ЗМВР наказание. Неоснователни са доводите на касатора, че не е установено от първоинстанциенният съд „ уронване престижа на службата“, тъй като ограничен кръг лица са разбрали, че тествания за употреба на алкохол е полицай. Нормата на чл. 194, ал. 3 от ЗМВР изрично визира, че дисциплинарната отговорност на държавните служители в МВР има самостоятелен характер и е независима от „друг вид отговорност“ за същото деяние. В този смисъл е и ТП №3/7.06.2007 г. на ВАС по т. д. №4/2007 г., което освен, че обобщава понятието „уронващо престижа на службата“, сочи и на хипотезите, в които действията на служителя на МВР се отнасят към основанието по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. В тази връзка се явяват неоснователни доводите по касационната жалба, които не отричат извършеното деяние, а само и единствено „ доколко то е станало известно на широката общественост“. Предвид изложеното, обжалваното решение като постановено при липса на сочените основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК, следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба – без уважение като неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,