Определение № 107 от 27.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 209/2020 г.
ВКСIII гражданско отделение27.04.2020 г.докладчик Владимиров
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на И. Т. Т. за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, на влязлото в сила решение № 433 от 14.11.2019 г. по гр. д. № 652/2019 г. на Окръжен съд – Русе и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 209/2020 г. по описа на Върховен касационен съд, ІІІ г. о. Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението, с връчване и на препис от него. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производство по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба, вх. № 48751/03.12.2019 г. по регистъра на Районен съд – Русе, подадена от И. Т. Т., чрез адв. Д. за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, на влязлото в сила решение № 433 от 14.11.2019 г. по гр. д. № 652/2019 г. на Окръжен съд – Русе. С последното е отменено изцяло решение № 1387/26.08.2019 г. по гр. д. № 3980/2019 г. на Районен съд - Русе и вместо него е постановено друго, с което молителят е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на К. С. Р., както и е осъден да заплати ГЛОБА в размер на 200 лв. в полза на Държавата, ведно с дължимата за въззивното производство държавна такса по сметка на окръжния съд, а делото е върнато на районния съд за издаване заповед за защита по чл. 15, ал. 2 Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), с вписване последиците от неизпълнението по чл. 21, ал. 2 от същия. Върховният касационен съд, като обсъди по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК наличието на предпоставките за допустимост на подадената молба за отмяна, приема следното: Молбата за отмяна на съдебен акт с очертаните по – горе характеристики е недопустима. Съгласно разрешенията в ППВС № 2/29.09.1977 г. и ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК като извънредно процесуално средство за съдебен контрол на неправилни решения, отмяната не може да се приложи по отношение на всички съдебни актове, а само по отношение на тези от тях, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Ето защо отмяната по чл. 307 ГПК е неприложима спрямо съдебни актове, които не отговарят на конкретни характеристики, които свързват правните последици от произнасянето на съда с правния ефект на силата на пресъдено нещо със съдържанието, което тя има по отношение на съдебно решение, с което се разрешава материалноправен спор. В случая молбата за отмяна е подадена срещу влязъл в сила съдебен акт (въззивно решение), което е постановено по ЗЗДН, в производство по спорна съдебна администрация. Същото решение е от категорията съдебни актове, имащи за предмет промяна на граждански правоотношения на страните, която не произтича от упражняване на конкретно право, а от разрешението, постановено от съда, с оглед уреждане на правоотношенията, въз основа на факти, преценявани по целесъобразност. Разглежданата категория актове, към които принадлежи и решението, чиято отмяна се иска не формират сила на пресъдено нещо и не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК, в какъвто смисъл са задължителните указания, дадени с т. 4 от цитираното по - горе Тълкувателно решение. Поради изложеното се налага, че подадената молба за отмяна е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство да се прекрати. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Цитирани разпоредби
5- чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК
- чл. 307, ал. 1 ГПК
- чл. 307 ГПК
- чл. 15, ал. 2
- чл. 21, ал. 2