Решение № 7562 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3799/2026 г.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Общинския съвет Никола Козлево чрез пълномощника му срещу решение № 10/07.01.2026 г. по адм. д. № 338/2025 г. на Адимисративен съд Шумен, с което е отменено Решение № 61 по протокол № 7 от 24.06.2025 г. на Общинския съвет -Никола Козлево, изратена е преписката за ново произнасяне на административния орган и е осъдена общината да заплати разноски по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост–отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се и доводи относно законосъобразността на оспорения административен акт. Твърди се още, че в частта за разноските съдебното решение е недопустимо и като такова следва да се обезсили в тази част. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се реши спора по същество, а в условията на евентуалност се върне делото за ново разглеждане на друг съдебен състав, както и се присъдят направените по делото разноски. В съдебно заседание се прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалните представител на ответника. Ответникът – „ВП Никола Козлево“ ЕООД, редовно призован, чрез процесуалните си представители адв. Солакова и адв. Петров, оспорват касационната жалба и изразяват становище за нейната неоснователност по съображения, изложени в писмен отговор и писмени бележки. Претендират присъждане на разноски по делото, съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК във връка с чл. 144 от АПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на „ВП Никола Козлево“ ЕООД срещу Решение № 61 по Протокол № 7 от 24.06.2025 г. на Общински съвет – Никола Козлево, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ и чл. 129 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е отказано одобряване на Проект за Подробен устройствен план –План за застрояване - Парцеларен план (ПУП-ПП) за елементите на транспортната техническа инфраструктура, във връзка с инвестиционно намерение „Изграждане на Вятърна електроцентрала-Пет могили“ за Обект „Осигуряване на транспортен достъп до поземлените имоти, предвидени за изграждане на ветрогенератори, към инвестиционно намерение „Изграждане на вятърна електроцентрала-Пет могили“ в обхват землище на с. Векилски, общ. Никола Козлево, обл.Шумен и землище на с. Пет могили, общ. Никола Козлево, обл .Шумен, по силата на който да бъде променено предназначението на имоти, представляващи общински селскостопански пътища, във връзка с използването на транспортни машини с габарити или други технически характеристики, различни от предвидените за селскостопански пътища съгласно чл.21, ал.3 от ЗОЗЗ за имоти с идентификатори, както следва: изцяло за поземлени имоти с идентификатори 10330.10.32, 10330.17.235, 10330.19.236 по действащите КККР на неурбанизираните територии за землището на с.Векилски, общ.Никола Козлево, одобрени със Заповед №РД-18-367/28.05.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК; изцяло за поземлени имоти с идентификатори 56071.13.106, 56071.14.90, 56071.14.106, 56071.15.97, 56071.15.106, 56071.16.106, 56071.17.106, 56071.19.106, 56071.20.106, 56071.23.109, 56071.25.106, 56071.25.510, 56071.26.106, 56071.27.509, 56071.30.98, 56071.31.98, 56071.31.122, 56071.32.97, 56071.32.123, 56071.33.90, 56071.33.527, 56071.39.98, 56071.43.419, 56071.44.419, 56071.50.531, 56071.51.534, 56071.53.533, 56071.67.419, 56071.68.419, 56071.68.562. 56071.69.419, 56071.70.430, по действащите КККР на неурбанизираните територии за землището на с.Пет могили, общ.Никола Козлево, одобрени със Заповед №РД-18-373/29.05.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК; частично за поземлен имот с идентификатор 10330.19.41 (проектен 10330.19.304) по действащите КККР на неурбанизираните територии за землището на с.Векилски, общ.Никола Козлево, одобрени със Заповед №РД-18-367/28.05.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК; частично за поземлени имоти с идентификатори 56071.12.106 (проектен 56071.12.504), 56071.12.502 (проектен 56071.12.505), 56071.15.504 (проектен 56071.15.509), 56071.16.98 (проектен 56071.16.514), 56071.21.514 (проектен 56071.21.522), 56071.21.515 (проектен 56071.21.519), 56071.23.120 (проектен 56071.23.515), 56071.23.513 (проектни 56071.23.518, 56071.23.520 и 56071.23.522), 56071.25.511 (проектен 56071.25.513), 56071.26.121 (проектен 56071.26.126), 56071.33.239 (проектен 56071.33.537), 56071.33.528 (проектен 56071.33.534), 56071,40.189 (проектен 56071.40.521), 56071.48.541 (проектни 56071.48.922 и 56071.48.924), 56071.51.532 (проектен 56071.51.538), 56071.69.430 (проектен 56071.69.434) и 56071.70.423 (проектен 56071.70.434) по действащите КККР на неурбанизираните територии за землището на с.Пет могили, общ.Никола Козлево, одобрени със Заповед № РД-18-373/29.05.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК. За да отмени оспореното решение първоинстанционният съд е приел, че макар и актът да е издаден от компетентен орган в съответствие с чл. 129, ал. 1 от ЗУТ и при спазване изискванията на чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1, т. 11 от ЗМСМА, то същият е постановен при неспазване на изискванията за форма и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Съдът приема, че в случая липсва правното основание за волеизявлението на органа за постановяване на отказ за одобряване на ПУП – ПЗ, доколкото в оспореното решение като фактическо основание е посочено единствено подаденото от жалбоподателя заявление, а като правно основание е посочен чл. 21, ал. 1, т. 11 от ЗМСМА, който определя само вида на актовете, които се приемат от общинския съвет и не може да се квалифицира като мотиви за издаването на акта по смисъла на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, както и сочената норма на чл. 129, ал. 1 от ЗУТ. Според съда в случая Общинският съвет – Никола Козлево е постановил оспореното решение, излагайки аргументация, съставляваща по-скоро принципна позиция на общинските съветници с декларативен характер, очертаваща конкретни акценти в политиката на държавните органи относно насърчаването на използването на енергия от възобновяеми източници, вместо правно мотивирани изводи досежно относимите съгласно приложимия специален закон – ЗУТ, фактически и правни основания за одобряването на ПУП. Административният съд приема също така, че доколкото процедурата по одобряване на ПУП съставлява сложен фактически състав, елемент от който не е изследването на реколтата, цените на рентите и на земите, мотивирането на отказа на административния орган за одобряване на ПУП с неразписани в закона условия и предпоставки за одобряване на ПУП не само, че е недопустимо в производството по одобряване на ПУП, но и съставлява мотивиране на отказа в акта на органа по чл. 129, ал. 1 от ЗУТ на база твърдения и предположения, непочиващи на надлежно събрани и относими към предмета на административното производство доказателства. Изложените от органа мотиви в тази насока съдът приема и за необосновани, тъй като проектът за ПУП - ПЗ съответства на предвижданията на влезлия в сила Общ устройствен план /ОУП/ на Община Никола Козлево, което означава, че отпадането на земеделското предназначение за имотите - предмет на ПУП, вече е прието и заложено в плана за развитие на общината, като за същите са проведени и дължимите съобразно Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ оценки за вероятно въздействие върху околната среда, биологичното разнообразие и човешкото здраве. Прието е от съда още, че посоченото като мотив изразеното чрез подписка несъгласие на жители на населените места, в чиито землища се намират имотите, предмет на процесния ПУП, само по себе си няма никаква правна стойност, след като съгласието на същите не е предвидено като задължително условие за отказаното с оспорения акт одобряване на проект за ПУП - ПЗ за изграждане на вятърна електроцентрала. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяване на решението по подадената жалба, като правилно е приел, че са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспореното решение на Общински съвет – Никола Козлево. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател за недопустимост на оспореното съдебно решение в частта, с която е осъдена Община Никола Козлево да заплати разноските по делото, без същата да е страна по делото. Общинският съвет – Никола Козлево е орган на местното самоуправление, който обаче не разполага със самостоятелен бюджет и няма качеството на юридическо лице. Поради това правилно административният съд е възложил направените по делото разноски, с оглед изхода на спора, в тежест на Община Никола Козлево в съответствие с нормата на § 1, т. 6 от ДР на АПК, съгласно която „поемане на разноски от административен орган" е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая юридическото лице е Община Никола Козлево и единствено тя в качеството си на персонифициран субект на гражданското право може да отговаря за задължения или да има права по правоотношения на равнопоставеност, каквото е това за деловодните разноски. Правилно първоинстанционният съд приема също така, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, съгласно чл. 129, ал. 1 от ЗУТ. Правилен и и в съответствие със закона е и решаващият извод на съда, че при издаването на решението на Общинския съвет – Никола Козлево не са спазени изискванията за форма и съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, които нарушения обосновават и незаконосъобразността на административния акт. Видно от съдържанието на оспореното решение на Общински съвет – Никола Козлево, същото е немотивирано, като не съдържа нито фактически, нито правни основания, които да навеждат за наличието на законови предпоставки за постановяване на отказа за одобряване на проект за ПУП – ПЗ за смяна на предназначението на земеделска земя във връзка с инвестиционно намерение „Изграждане на „Вятърна електроцентрала – Пет могили““. Както и правилно приема административният съд, посочените в решението на Общински съвет – Никола Козлево правни норми касаят само компетентността на органа и вида на актовете, които може да издава, но не обосновават нито една от хипотезите за постановяването на отрицателен акт по отправеното искане за одобряване на ПУП - ПЗ. Посочването също така в оспорения акт на изразено отрицателно становище на няколко общински комисии и на опасенията на земеделски производители относно намаляване на реколтата, рентите и цените на земята, както и на подписка на жители на с. Пет могили и с. Векилски, изразяваща несъгласие с процедирания ПУП – ПЗ, са съображения по целесъобразност и обстоятелства, неотносими към процесната устройствена процедура и законовите предпоставки за одобряване или отказ за одобряване на ПУП, поради и което не биха могли да мотивират процесния отказ. Нито едно от тези обстоятелства не съставлява законово условие и предпоставка, предвидено като част от сложния фактически състав по одобряване на ПУП. В конкретния случай наличие на мотиви за постановяване на оспорения отказ не могат да бъдат изведени също така и от приложената по делото административна преписка, част от която е и решението по Протокол № 6/15.04.2025 г. на Общински експертен съвет по устройство на територията /ОЕСУТ/ за приемане на процесния проект на ПУП – ПЗ и то без забележки. В тази връзка правилен е и изводът на първоинстанционния съд, че не са изяснени от страна на административния орган факти и обстоятелства от значение за случая, доколкото липсва извършена от органа преценка на релевантни за спора факти, като например дали предложения за одобрение проект на ПУП – ПЗ съответства на предвижданията на действащия за процесната територия ОУП. В хода на съдебното производство, по искане на жалбоподателя, е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза (СТЕ). Според заключението на последната, прието от съда като обективно и компетентно дадено и приобщено към съвкупния доказателствен материал по делото се установява, че проектът за ПУП-ПП за елементите на транспортната техническа инфраструктура, във връзка с инвестиционно намерение „Изграждане на Вятърна електроцентрала-Пет могили“ за Обект „Осигуряване на транспортен достъп до поземлените имоти, предвидени за изграждане на ветрогенератори, към инвестиционно намерение „Изграждане на вятърна електроцентрала-Пет могили“ съответства на обхвата и целите на одобреното задание по чл. 125 от ЗУТ и е изготвен в необходимите обем и съдържание съгласно Глава шеста, раздел седми от Наредба№8 /14.06.2001 г. за обема и съдържанието на УП. Регистърът на засегнатите имоти-част от проекта на ПУП-ПП съответства на проектното трасе. Проектът за ПУП-ПП за елементите на транспортната техническа инфраструктура, във връзка с инвестиционно намерение „Изграждане на Вятърна електроцентрала-Пет могили“ е приет без никакви забележки от ОЕСУТ, с предложение до компетентния орган да одобри ПУП-ПП, като в решението на съвета липсват и не са посочени доводите за приемане на проекта на основание чл.108,ал.2 от ЗУТ-„без забележки“, досежно изпълнението на законовите изисквания за ПУП. Ето защо, като е приел, че отказът е незаконосъобразен, поради липса на мотиви и съществено нарушение на чл. 35 и 36 от АПК, свързани със събирането и обсъждането на относими за спора доказателства, съдът е приложил правилно закона и решението му се явява правилно, включително и в частта, с която преписката е върната на органа за ново произнасяне. Настоящата съдебна инстанция намира също така, че неоснователно се явява и възражението на касационния жалбоподател, че съдът не е съобразил при постановяване на съдебното решение, че Решението по оценка на въздействието върху околната среда № ШУ-1-1/05.06.2024 г. на директора на РИОСВ – Шумен е със спряво действие, тъй като е оспорено с искане за прогласяване на неговата нищожност и по оспорването има образувано адм. дело № 299/2025 г. по описа на Административен съд – Шумен. Това обстоятелство, обратно на изложеното в касационната жалба, не може да обоснове извод за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото със същото оспореният отказ не е бил мотивиран. Необсъждането на това обстоятелство от страна на административния орган в оспорения акт не може да бъде преодоляно от съда, тъй като съдът дължи проверка законосъобразността на оспорения акт, на основанията на които е издаден. Съдът не може да допълва акта с мотиви, които органът не е имал предвид, както и е недопустимо допълване на мотивите на издадения акт и от органа във фазата на съдебното производство. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Съдебният акт е с предвиденото в чл. 172а от АПК съдържание, като в него са изложени мотиви, обосноваващи изводите на съда по съществото на спора. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – Шумен е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалните представители на ответника „ВП Никола Козлево“ ЕООД за присъждане на разноски за касационната инстанция, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати такива. По отношение претендираното в това производство адвокатско възнаграждение от този ответник обаче се явява основателно направеното възражение за прекомерност от процесуалния представител на касатора, поради и което настоящата инстанция определя тази сума в размер на 1 500 евро за осъществено процесуално представително пред касационната инстанция, определено при съобразяване нормата на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждение за адвокатска работа и на чл. 78, ал. 5, изр. трето от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, доколкото размерът на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна е 1 000 евро. В конкретния случай адвокатски хонорар в размер на 3 603.70 евро е прекомерен и с оглед характера на касационното производство, фактическата и правна сложност на делото, както и предвид осъщественото процесуално представително само в едно съдебно заседание. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,