Определение № 1828 от 25.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11958/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на И. А. И. срещу определение № 22068 от 01.11.2024 г. по адм. дело 6141/2024 г. на Административен съд – София-град. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане искане вх. № АССГ 19554 от 30.05.2024 г. на И. А. И. срещу Министерството на вътрешните работи, с правно основание чл. 126 и 128 АПК, чл. 8 ЗЗД, чл. 124, ал. 2 ГПК, да се установят спорни факти по договор № 13764/07.08.1997 г., уточнено допълнително, че иска установяване кой е органа по назначаването и кой е органа с дисциплинарна власт да прекрати служебното правоотношение, и за бездействие на министъра на МВР по чл. 256 АПК по договора за служба в МВР. Съдът е оставил без разглеждане и искане от 01.11.2024 г. на И. А. И. по чл. 166, ал. 2 АПК за спиране предварителното изпълнение на заповед № 2599/19.05.2008 г. на директора на Национална служба „Полиция“ и е прекратил производството по делото. Частният жалбоподател, чрез пълномощника си, излага доводи за неправилност на съдебния акт и иска да се отмени същия и се върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Намира, че съдът не е прецизирал, че министърът на вътрешните работи не изпълнява сключения договор № 13764/07.08.1997 г. в качеството на орган по назначаването. Поддържа, че търсената съдебна защита е за неизпълнение на договор с министъра, който е допуснал преграждането на договора от орган без дисциплинарна власт и без да проведе дисциплинарно дело, в което оспорващия да участва. Прави искане за спиране на изпълнението на заповед № 2599/2008 г. на директора на „Национална полиция“, т. к. не е орган по назначаването на служителя в МВР и да се осъди министърът на МВР да изпълни договора съобразно сключеното правоотношение за служба в МВР. Ответниците по частната жалба – Министерството на вътрешните работи и министъра на вътрешните работи, чрез процесуалния им представил, представят писмено възражение, в което по подробно развити съображения поддържат, че обжалваното определение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че частната жалба е подадена в законния срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна последните съображения: Съдът е установил релевантните фактически обстоятелства по спора и след точен анализ на доказателствения материал правилно и обосновано е приел, че подаденото от И. И. искане с правно основание чл. 126 и 128 АПК, чл. 8 ЗЗД и чл. 124, ал. 2 ГПК е процесуално недопустимо, както и исканията по чл. 256 АПК и за спиране на предварителното изпълнение на заповед № 2599/19.05.2008 г. на директора на Национална служба „Полиция“ по чл. 166, ал. 2 АПК, поради което на основание чл. 159, т. 1, 4 и 6 АПК е оставил същото без разглеждане и прекратил производството по делото. По делото е установено следното: Със заповед № з-412/09.02.1996 г., издадена от началник служба „Полиция“ – СДВР, искателят И. И. е назначен на длъжност полицай в група „Патрулно-постова дейност“ към 03 РПУ при СДВР. Със Заповед № з-364/12.10.2006 г., издадена от директора на Столична дирекция „Полиция“ служителят е преназначен на длъжност старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охрана на обществения ред и превенция“ към 03 РПУ – СДП. Със заповед № А3-2599/19.05.2008 г., издадена от директора на Национална служба „Полиция“, на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР е прекратено служебното правоотношение в МВР на И. И. поради налагане, на основание чл. 228, т. 2, чл. 224, ал. 2, т. 2, чл. 226, ал. 1, т. 6 и чл. 227, ал. 1, т. 5 ЗМВР, на дисциплинарно наказание „уволнение“. Оспорващият е обжалвал заповед № А3-2599/19.05.2008 г. на директора на НС „Полиция“ пред съда. С влязло в сила решение № 28 от 24.03.2009 г. по адм. дело № 3560/2008 г. на Административен съд – София-град е отхвърлена жалбата на И. И. срещу уволнителната заповед. С решение № 208 от 08.10.2010 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, е отхвърлено подаденото от И. И. искане за отмяна на влязлото в сила решение № 28 от 24.03.2009 г. по адм. дело № 3560/2008 г. на АССГ. С решение № 4616 от 10.07.2023 г. по адм. дело № 5601/2022 г. на АССГ, оставено в сила с решение № 6 от 30.01.2024 г. по адм. дело № С-59/2023 г. на ВАС, второ отделение, е отхвърлена като неоснователна жалбата на И. И. срещу заповед № А3-2599/19.05.2008 г. на директора на НС „Полиция“ с доводи за нищожност. При тези фактически обстоятелства съдът правилно е приел, че след като е налице произнасяне на съда с влезли в сила съдебни актове по законосъобразността, включително нищожността, на заповед № А3-2599/19.05.2008 г. на директора на НС „Полиция“, с която на частния жалбоподател е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение, е недопустимо да се пререшават чрез иск по чл. 128, ал. 2 АПК въпроси, които са относими към проверката за законосъобразност на влязлата в сила заповед. Съгласно чл. 177, ал. 3 АПК, решението, с което е отхвърлено оспорване за отмяна на административен акт, е пречка за оспорването му като нищожен, както и за оспорването му на друго основание. Всички поставени в искането въпроси, свързани с компетентността на органа по назначаване, действителността и унищожаемостта на актовете за назначаване, преназначаване и прекратяване на служебното му правоотношение не е имало пречка да бъдат релевирани и обсъждани в рамките на спора за законосъобразността на уволнителната заповед. С приключване на съдебния спор относно законосъобразността на заповед № А3-2599/19.05.2008 г. на директора на НС „Полиция“ с влязло в сила съдебно решение, включително и изчерпване на извънинстанционния ред за проверка на съдебния акт, исканията, доводите и възраженията във връзка със законосъобразността на уволнителната заповед са преклудирани и не подлежат на преразглеждане в друго съдебно производство. С оглед посочените фактически и правни обстоятелства, съдът правилно е приел, че исканията по чл. 128, ал. 2 АПК, са недопустими на основанията по чл. 159, т. 1, 4 и 6 АПК - не е налице предмет на исканията, за оспорващия липсва правен интерес от търсената съдебна защита и е налице влязло в сила съдебно решение, с което спорът е разрешен. Правилно и обосновано съдът е приел, че искането по чл. 256 АПК министърът да прекрати неоснователно си бездействие по създаденото правоотношение с договор за служба в МВР, което, по силата на изричната клауза в договора, всъщност е прекратено с влязлата в сила заповед № А3-2599/19.05.2008 г. на директора на НС „Полиция“, е лишено от предмет и е недопустимо. Правилни са и изводите на съда относно недопустимостта на искането по чл. 166, ал. 2 АПК за спиране изпълнението на влязлата в сила заповед № А3-2599/19.05.2008 г. на директора на НС „Полиция“, т. к. актът е породил правно действие и е изпълнен. Предвид изложеното обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,