Определение № 7569 от 19.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4822/2024 г.
ВАСШесто отделение19.06.2024 г.докладчик Весела Николова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 503/10.04.2024г. по адм. дело № 38/2024 г. по описа на Административен съд - Ямбол. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ТОДОР ТОДОРОВ секретар: Членове: /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА /п/ НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на А. П. А. от гр. Ямбол срещу Определение № 503/10.04.2024г. по адм. дело № 38/2024 г. по описа на Административен съд - Ямбол. Твърди се неправилност на определението и се иска отмяната му. Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Ямбол не изразява становище по жалбата. Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок за обжалване и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалбата на А. срещу Определение № 196 от 07.02.2024г. по адм.д. № 38/2024г. по описа на АС – Ямбол, по което предмет на контрол за законосъобразност е Решение № 2153-28-3 от 18.01.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Ямбол, с което е оставена без разглеждане жалбата на А. от 13.12.2023г. срещу разпореждане № 959/01.07.2022г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Ямбол, с което на основание §7ж от ПЗР на ЗР на КСО и ПМС № 147/01.07.2022г. на жалбоподателя му е определен нов размер на социална пенсия за старост. С Определение № 196 от 07.02.2024г. по адм.д. № 38/2024г. Административен съд – Ямбол е приел жалбата на А. срещу административния акт /Решение № 2153-28-3 от 18.01.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Ямбол/ за неоснователна, по изложени конкретни съображения, и я отхвърлил. С Определение № 503 от 10.04.2024 г. по адм. дело № 38/2024 г. по описа на Административен съд – Ямбол съдът е намерил жалбата на А. срещу Определение № 196 от 07.02.2024г. за недопустима, поради което, на основание чл. 213а, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 215, ал. 1, т. 4 и чл. 236 от АПК я е оставил без разглеждане, а производството по делото - прекратил. Обжалваното определение е правилно. Решение № 2153-28-3 от 18.01.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Ямбол е издадено на основание чл. 88, ал. 2, във връзка с чл. 88, ал. 1, т. 2 от АПК и с него е оставена без разглеждане жалбата на А. срещу обжалваното Разпореждане № 959/01.07.2022г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Ямбол, и е прекратено административното производство. Съгласно нормата на чл. 88, ал. 3 от АПК, актът за прекратяване може да се оспори в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба или с протест пред съответния съд, който се произнася с определение, което не подлежи на обжалване. Такова по естеството си е Определение № 196 от 07.02.2024г. по адм.д. № 38/2024г., с което Административен съд – Ямбол се е произнесъл по жалбата срещу оспорения административен акт. Визираните императивни правила изключват инстанционен контрол на постановения по реда на чл.88 ал.3 от АПК съдебен акт, което неминуемо прави подадената в нарушение на тези правила частна жалба срещу него недопустима. С постановеното Определение № 196 от 07.02.2024г. по адм.д. № 38/2024г. на АС – Ямбол редът за съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт е бил окончателно изчерпан, както правилно е приел административният съд, и заявеното на практика искане за преразглеждане на жалбата срещу административния акт, като недопустимо, е оставил без разглеждане. По изложените съображения, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който настоящият съдебен състав следва да остави в сила. Ръководен от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,
Цитирани разпоредби
9- чл. 88, ал. 3 АПК
- чл. 213, ал. 2 АПК
- чл. 236 АПК
- чл. 88, ал. 1, т. 2 АПК
- чл. 215, ал. 1, т. 4
- чл. 221, ал. 2
- чл. 229
- чл. 7
- чл. 88, ал. 2