Определение № 479 от 05.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 664/2023 г.

Постъпила е молба от Е. П. Т. и И. А. Т. с вх.№1422/25.01.2024г., с искане да бъде обезсилен изпълнителен лист, по който е образувано изпълнително дело №20248950400060. Поддържат, че след като са подали молба за тълкуване на постановеното по делото решение в частта за разноските, то същото не подлежи на изпълнение до произнасянето на съда по подадената от тях молба, доколкото не е ясно как се разпределя тежестта за разноските на всички инстанции. За да се произнесе по молбата съдът взе предвид следното: С постановеното по настоящето дело решение №218 от 15.12.2023г. съдът се е произнесъл по същество по подадените жалби срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, вкл. по направените в хода на производството разноски, като е осъдил молителите да заплатят на А. В. Ц. сумата от 2790 лв., представляваща направените разноски в производството пред първоинстанционния, въззивния съд и ВКС, а на А. Н. Т., Д. М. Т. и Е. М. Т. общо сумата в размер на 2790 лв. или по 930 лв. на всеки един от тях. На 20.12.2023г. е постъпила молба с вх.№16775, съдържаща искането на И. А. Т. за тълкуване на решение №218, постановено на 15.12.2023г. в частта му за разноските, а на 28.12.2023г. е постъпила молба с вх.№17035, съдържаща искането на Е. П. Т. и И. А. Т. за допълване, респ. тълкуване на решение №218, постановено на 15.12.2023г. в частта му за разноските. Във връзка с произнасянето по така подадените молби на 21.12.2023г. е постановено разпореждане, с което делото е изискано. Преди делото да бъде изпратено на ВКС за произнасяне по подадените молби, на 11.01.2024г. първоинстанционният съд е издал изпълнителен лист за присъдените в полза на Е. М. Т. разноски. При тези данни подадената от Е. П. Т. и И. А. Т. молба за обезсилване на издадения на 11.01.2024г. изпълнителен лист следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. Съгласно чл. 406, ал. 1 ГПК изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на длъжника. В настоящия случай изпълнителният лист е издаден въз основа на влязло в сила съдебно решение, което подлежи на принудително изпълнение, т.е. съдът е извършил надлежната проверка в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Изпълнителният лист е издаден от компетентния за това първоинстанционен съд и при спазване на установените в закона процесуални правила и предпоставки. Поради това следва да се приеме, че не са налице предпоставки за обезсилването му. Обстоятелството, че страната, която дължи присъдените като разноски суми, е подала молба за изменение, допълване или тълкуване на постановения съдебен акт в частта му за разноските, не представлява предвидено в закона основание, което да препятства възможността да бъде издаден изпълнителен лист, след като актът подлежи на изпълнение по смисъла на чл. 404 ГПК. В процесуалния закон изрично са предвидени хипотезите, в които основанието, на което изпълнителният лист е бил издаден, е отменено или изменено, като в подобна хипотеза е предвидено издаване на обратен изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя (чл. 245, ал. 3, чл. 309, ал. 2, чл. 422, ал. 3 и 4 ГПК). Обезсилване на издаден изпълнителен лист е изрично предвидено само в хипотези, при които същият е бил издаден в заповедно производство (чл. 423, ал. 3), каквато хипотеза обаче в случая не е налице. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение