Определение № 19 от 08.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 610/2021 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба вх. № 69668 от 13.12.2021 г. на „Център за градска мобилност“ ЕАД за изменение на определението от 12.11.2021 г. по чл.288 ГПК в частта за разноските. Ответникът в производството „Автопарк“ ООД оспорва молбата. Счита, че тя е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Молбата е подадена на 13.12.2022 г., в едномесечния срок по чл.248, ал.1 ГПК / 12.12.2021 г. е неделя, неработен ден / и е процесуално допустима. По същество молбата съдържа искане за намаляване поради прекомерност на присъдените разноски, които „Център за градска мобилност“ ЕАД следва да заплати на „Автопарк“ ООД. Развиват се доводи, че с допълнително уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 78 864 лв. с ДДС се цели да се компенсират разноските на „Автопарк“ ООД в размер на 74 193 лв., които дружеството е направило в производство по чл.240, ал.1 ГПК за отмяна на първоначалното неприсъствено решение по делото и които не са поискани своевременно. Иска се присъдените разноски за производството по чл.288 ГПК да бъдат намалени до размер, който не е прекомерно над нормативно определения минимум. Възражението на молителя за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК на разноските на насрещната страна не е преклудирано, тъй като се касае за производство по чл.288 ГПК, което е закрито и в което молителят реално не е могъл да въведе това възражение преди постановяването на определението на ВКС. Молбата за намаляване на разноските, дължими на „Автопарк“ ООД, е основателна по следните съображения: С определението си по чл.288 ГПК настоящият състав е осъдил „Център за градска мобилност“ ЕАД да заплати на „Автопарк“ ООД разноски в размер на 210 864,34 лв. Сумата е формирана като сбор от 132 000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение с ДДС, съобразно споразумение от 01.02.2021 г., приложено към отговора на касационната жалба, и 78 864 лв. с ДДС съгласно ново споразумение №2 от 22.02.2021 г. И двете суми имат за предмет правна защита на „Автопарк“ ООД като ответник по касационната жалба на „Център за градска мобилност“ ЕАД срещу решение № 12372 от 23.11.2020 г. по в. гр. д. № 3168/2019 г. на Софийския апелативен съд, поправено с решение № 10333 от 20.04.2021 г. по в. гр. д. № 3168/2019 г. на Софийския апелативен съд, по която е образувано настоящото дело. При цена на иска от 14 838 057 лв., минималният размер на адвокатското възнаграждение за защитата на ответника „Автопарк“ ООД в производството по чл.288 ГПК се определя по правилата на чл.7, ал.2, т.7, вр. чл. 9, ал.3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Сумата по чл.7, ал.2, т.7 възлиза на 135 720,28 лв. без ДДС, но се редуцира до 101 790,21 лв. без ДДС, съгласно чл.9, ал.3, /3/4 х 135 720,28/, тъй като се касае само до подаване на отговор на касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване без процесуално представителство. Тъй като се касае до адвокатска услуга с ДДС, който възлиза на 20 %, минималният размер на адвокатското възнаграждение с ДДС е 101 790,21 лв. + 20358,04 лв. или общо 122 148,25 лв. Именно това е минималният размер на адвокатското възнаграждение по цитираната Наредба № 1/2004 г. Присъдените от ВКС разноски от 210 864,34 лв. надвишават с 88 716 лв. минималния размер на адвокатското възнаграждение и са прекомерни по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК. Съобразно фактическата и правна сложност на делото настоящият състав счита, че разноските за касационното производство, които „Център за градска мобилност“ ЕАД трябва да заплати на „Автопарк“ ООД, следва да бъдат редуцирани на сумата от 110 000 лв. без ДДС или 132 000 лв. с ДДС по реда на чл.248 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,