Определение № 221 от 02.10.2017 г. на ВКС по т. д. № 379/2017 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Постъпила е молба от ответника по касация [фирма] за допълване на определението, постановено на 7 юли 2017 г. по т.д.№ 379/2017 г. на Второ ТО на ВКС, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на [фирма] София като процесуално недопустима, В ЧАСТТА за разноските. В молбата се поддържа, че съдът е пропуснал да се произнесе по своевременно заявено с отговора на касационната жалба искане на ответното дружество за присъждане на разноски, включващи адвокатско възнаграждение, чието плащане е установено с представен документ – авизо за получено преводно нареждане за кредитен превод. В срока за отговор на молбата по чл.248 ал.2 ГПК касаторът изразява становище, че същата е неоснователна. След преценка на данните по делото и доводите на страните, Върховният касационен съд състав, на Второ ТО, намира следното: Молбата е подадена в срока по чл.248 ал.1 ГПК от заинтересована легитимирана страна и се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Искането за допълване на определението е заявено с отговора на касационната жалба с вх. № 16724/8.02.2017 г., в него не е посочен размерът на претендираното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция и не е представен документ, удостоверяващ плащането му. С молба от 21.02.2017 г., подадена в срока за отговор на касационната жалба по чл.283 ГПК, пълномощникът на [фирма] – адвокат Н. С., представя документ за плащане по сметка на Адвокатско дружество „С. и С.“ с наредител [фирма] възнаграждение за адвокатско обслужване в размер на 908,77 лв., осчетоводено на 20.02.2017 г. В представеното авизо за получено преводно нареждане за кредитен превод като основание за плащането е посочена фактура № 478/9.02.2017 г. фактурата не е представена, платежният документ не съдържа информация относно вида на адвокатската услуга и номера на делото, по което е осъществена, поради което следва да се приеме, че молителят не установява плащането на претендираните в касационното производство разноски. Мотивиран от горното и на основание чл. 248 ал.1 ГПК във вр.чл.78 ал.4 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ ТО