Определение № 116 от 29.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 4541/2013 г.

Производството е образувано по частни жалби на [фирма] и Т. С. С. - вх.№ 8381 от 16.09.2013 год. и вх.№ 8596 / 23.09.2013 год. - против определение № 549 / 23.08.2013 г. по ч.т.д.№ 1756 / 2013 год. на ІІ т.о. на Върховен касационен съд, с което са оставени без разглеждане, като процесуално недопустими, подадените от жалбоподателите частни жалби против определение № V – 427 / 13.02.12 год. по ч. гр.д. № 155 / 2012 год. на Бургаски окръжен съд. С последното е отменен отказ за издаване заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК и разпоредено на заповедния съд издаване заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по същата, срещу настоящите жалбоподатели, в полза на заявителя [фирма], вкл. за установени по размер от въззивната инстанция, дължими в заповедното производство разноски. Въпреки непротиворечивата актуална съдебна практика на Търговска колегия при ВКС, относно недопустимост на касационното обжалване на въззивни определения, постановени по реда на чл.419 ал.1 ГПК, с оглед формирана противоречива такава с постановени от Г. колегия на ВКС определения, както и предвид противоречива съдебна практика относно касационната обжалваемост на определението в частта за разноски в заповедното производство, е образувано тълкувателно дело № 4 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС, т. 8 – ма от което касае произнасяне по въпроса кои актове на въззивния съд, постановени в заповедното производство / каквито безспорно са и атакуваните пред ВКС определения /, подлежат на касационно обжалване. Отговорът на този въпрос е релевантен за произнасяне по правилността на настоящите частни жалби, поради което и на основание чл.229 ал.1 т.7 вр. с чл.292 ГПК, производството следва да бъде спряно. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение