Определение № 10216 от 30.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9090/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от „Премиер БГ“ ЕООД срещу протоколно определение от 23.04.2024г. на Административен съд Варна, постановено по адм.дело 394/2024г., с което е спряно производството по делото до приключване на производството то преписка № 1060/2024г. по описа на Районна прокуратура Варна. Частният жалбоподател твърди, че определението е постановено при липса на предпоставките на чл.54, ал.1, т.3 АПК. Иска отмяна на определението и продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна – Кметът на община Аврен не взема становище. Върховният административен съд, като обсъди доводите в частната жалба и събраните доказателства, намира частната жалба за допустима, като подадена в срок. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд Варна е образувано по жалба на „Премиер БГ“ ЕООД срещу мълчалив отказ на кмета на Община Аврен по заявление вх. № М-2176/02.011.2023г. за извършване на обстоятелствена проверка. В хода на административното производство е представена Заповед № 369 от 01.04.2024г. на кмета на община Аврен, с която административното производство е спряно, на основание чл. 54, ал.1, т.3 АПК, поради разкрити престъпни обстоятелства и във връзка с образувано производство № 1060/2024 на Районна прокуратура Варна. По искане на ответника и във връзка с това производство и като е счел, че се установяват престъпни обстоятелства, съдът е спрял и съдебното производство на основание чл. 229, ал.1, т.5 ГПК. Определението е неправилно. По делото е налице Заповед № 369 от 01.04.2024г. на кмета на община Аврен, с която административното производство е спряно, на основание чл. 54, ал.1, т.3 АПК. Съдът не може да преценява законосъобразността на тази заповед преюдициално. В същото време, при наличието на тази заповед по хода на производството, съдът има достатъчно данни да се произнесе по съществото на спора, а именно има ли или не мълчалив отказ, без да е необходимо да се съобразява с изхода на производството по прокурорската преписка. Освен това, при спряно административно производство, безпредметно е да се спира и съдебното производство на същото фактическо основание. Единственото, с което трябва да се съобрази съдът на този етап, е дали е обжалвана заповедта за спиране на административното производство, респективно какъв е резултатът от обжалването. По тези съображения определението е неправилно и следва да бъде отменено, а делото – върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение