Определение № 381 от 16.09.2022 г. на ВКС по т. д. № 434/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1, пр.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. Ц. Б., И. Ц. А. и В. И. А. срещу определение №3305 от 14.12.2021г. по гр.д.№1462/2021г. на Софийски апелативен съд, 8 състав, с което е спряно производството по делото до постановяване на влязъл в сила краен съдебен акт по съдебното наказателно производство, образувано пред Ловешки окръжен съд по внесен от ОП Ловеч обвинителен акт по преписка №3373/2017г. по описа на ОП Ловеч. Частните жалбоподатели молят да се отмени атакуваното определение и да се върне делото за разглеждане на подадената от тях въззивна жалба срещу решението на Врачански окръжен съд. Считат за неправилен извода на САС за наличие на преюдициалност между настоящото производство и назаказателното производство срещу Т. К., образувано за причиняване на смъртта на М. Ц. П., не за смъртта на наследодателя на ищците Ц. Ц.. Считат, че макар смъртта и на двамата пострадали да е настъпила вследствие на процесното ПТП, причинено по вина на Т. К., след като не му е повдигнато обвинение за причиняване смъртта на Ц. Ц., когато бъде налице влязъл в сила акт на наказателния съд, той няма да има отношение спрямо причините и вината за настъпването на смъртта на Ц. Ц.. Ответникът по частната жалба „Дженерали застраховане“ АД счита, че жалбата е неоснователна, тъй като в случая са налице предпоставките по чл.229, ал.1, т.4 от ГПК за спиране на въззивното производство. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна. Производството по гр.д.№1462/2021г. на Софийски апелативен съд, 8 състав, е образувано по въззивна жалба на „Дженерали застраховане“ АД срещу решение №260025 от 25.02.2021г. по в.т.д.№14/2020г. на Врачански окръжен съд, в частта, с която „Дженерали застраховане“ АД е осъдено да заплати на всеки от ищците Г. Ц. Б. и И. Ц. А. по 75000 лв., представляващи дължимо обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в преживените болки и страдания от загубата на тения баща Ц. Ц., починал в резултат на ПТП от 10.06.2017г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 04.04.2018г. до окончателното им изплащане. Въззивният съд е приел, че съдебното производство следва да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до разрешаване на преюдициалния материалноправен спор по съдебното наказателно производство, висящо пред Ловешки окръжен съд относно противоправността и виновността на водача на МПС, участник в процесното ПТП, чиято деликтна отговорност през релевантния период е била обезпечена чрез сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответното застрахователно дружество. Посочил е, че с представения по делото обвинителен акт срещу застрахования при ответното дружество водач на процесния лек автомобил Т. К., не е повдигнато обвинение за смъртта на наследодателя на ищците - Ц. Ц., водач на другия л. а., участвал в процесното ПТП, а за смъртта на пътника в управлявания от Ц. Ц. лек автомобил – М. Ц. П.. Изтъкнал е, че тъй като фактите при настъпване на процесното ПТП, при което са загинали тези две лица, са идентични относно неговия механизъм и с оглед оспорването от страна на ответника на твърдяната от ищците противоправност на деянието на застрахования водач, то на основание чл.300 от ГПК присъдата ще бъде задължителна за гражданския съд за съставомерните признаци на престъпното деяние (в случай че подсъдимият бъде признат за виновен) - авторството на деянието, неговата противоправност, виновността на дееца и конкретните факти, при което е настъпило процесното ПТП, но не и за обстоятелствата, които не са обхванати от фактите, включени в изпълнителното деяние на престъплението, за извършването на което е повдигнато обвинение. Изложил е съображения, че тъй като не е повдигнато обвинение за причиняване смъртта на наследодателя на ищците гражданският съд няма да бъде обвързан от мотивите на присъдата относно причината за настъпване на тази смърт, дори и наказателният съд да се произнесе инцидентно по тези факти. Определението е правилно. Извършената от състава на САС преценка относно наличието на предпоставките за спиране на производството по делото е в съответствие с императивната норма на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК. Налице е постоянна практика на ВКС, според която съдът спира производството по делото, когато се разкрият престъпни обстоятелства, установяването, на които е от значение за разрешаването на гражданско правния спор. Когато установяването на тези обстоятелства е предмет на съдебната фаза на наказателно производство спирането на гражданското се извършва на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. В останалите случаи производството по гражданското дело се спира на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК. За това обаче е необходимо съдът, разглеждащ гражданскоправния спор, да констатира съществуването на престъпните обстоятелства, които са от значение за правилното разрешаване на спора и че установяването им в исковото гражданско производство е невъзможно. В определение №323/20.05.2013г. по ч.гр.д. № 2950/2013г. на ВКС, III г.о., постановено по реда на чл.274, ал.3 от ГПК, е прието, че по аргумент на чл.124, ал.5 от ГПК, гражданският съд няма правомощието да установява инцидентно, по повод на иска, факта на престъпление извън посочените хипотези. Когато те не са налице, но установяването на факта на престъплението е от значение за гражданския спор, производството се спира. По въпросите извършено ли е деянието, противоправно ли е и дали е виновен деецът, на основание чл.300 от ГПК евентуалната присъда, респ. споразумение, ще бъдат задължителни за гражданския съд, разглеждащ спора за репариране на вредоносните последици от деликта. С определение №100 от 06.02.2018г. по ч.т.д.№202/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., също е прието, че предвид императивната норма на чл.300 от ГПК, изходът на образуваното наказателно производство срещу причинилия произшествието водач, се явява от значение за исковото производство по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, като последното подлежи на спиране. Съгласно разясненията в Решение №53 от 02.11.1981г. на ОСНК на ВС, силата на пресъдено нещо на присъдата се разпростира досежно всички признаци на престъпния състав и досежно правната квалификация на деянието, и поради това може да се противопостави на всички по отношение на визираните в чл.372, ал.2 от НПК /понастоящем отменен, съответно чл.413 от НПК от 2005г./ констатации, макар и да не са участвали в наказателния процес. Всички останали постановки в присъдата, извън посочените в закона /извършено ли е деянието; виновен ли е деецът; наказуемо ли е деянието/ не се обхващат от установителното действие на силата на пресъдено нещо, но това не се отнася до размера на причинените от престъпното деяние имуществени и неимуществени вреди, ако последните са елемент от престъпния състав. С решение №3421 от 18.01.1980г. по гр.д.№1366/1979г. на ВС, I г.о., е прието, че съгласно чл.222 от ГПК /отм./ влязлата в сила присъда е задължителна за съда, който разглежда гражданските последици от деянието относно това, дали то е извършено, дали е противоправно и дали деецът е виновен. Законът изключва свободата за преценка на доказателствата и задължава съда относно фактите, чието осъществяване или неосъществяване е установено с влязла в сила присъда, да съобразява присъдата. Относно обстоятелствата, посочени в чл.222 от ГПК /отм./, присъдата се ползва със сила на пресъдено нещо. Тази сила трябва да бъде зачетена от всички съдилища и учреждения. Обвързващата сила на присъдата предпоставя тъждество между деянието, предмет на присъдата, и деянието, което е предмет на доказване в исковия процес. Няма значение дали се касае за деянието на страната по гражданското дело, или по деянието на трето лице, което е от значение за отговорността на страната. Зачита се не само осъдителната, но и оправдателната присъда, когато тя отрича елементи от фактическия състав на отговорността за непозволено увреждане - например деянието на ответника, причинната връзка между него и вредите, наличността на вреди, но не и когато оправдава обвиняемия поради несъставомерност на деянието, защото, макар и да не е престъпление, деянието може да бъде непозволено увреждане. Задължителната сила на присъдата се отнася до всички елементи на престъпния състав. Когато наказателният съд се е произнесъл по размера на причинените вреди поради това, че те са елемент от престъпния състав, по който се обвинява дадено лице, присъдата е задължителна за съда, който решава гражданското дело. Присъдата е задължителна и когато по гражданското дело се търси отговорността на лице, не взело участие в наказателното дело - например на предприятието, отговарящо по чл.49 от ЗЗД. Съгласно чл.372, ал.1 от НПК присъдата е задължителна за всички, а не само за страната по наказателното дело. Аналогични разрешения са дадени и в решение №22/05.05.2011г. по т. д. №368/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., решение №135/13.10.2014г. по т. д. №3945/2013г. на ВКС, ТК, I т. о. и други. В случая въззивният съд, в съответствие с практиката на ВКС, е съобразил, че противоправното деяние на застрахования водач Т. К., което е обуславящо за неговата деликтна отговорност и за обезпечаващата я отговорност на застрахователя, е предмет на образувано наказателно производство пред Ловешки окръжен съд и съответно наказателното производство се явява преюдициално по отношение на производството по предявените искове по чл.432 от КЗ. Видно от представения по делото обвинителен акт, смъртта на пострадалия Ц. Ц., обезвреда за която претендират ищците в настоящото производство, не е елемент от състава на престъплението по чл.343, ал.1, б. „в“, във вр. с чл.342 ал.1 предл.3 от НК, за което е повдигнато обвинение и е образувано наказателно производство пред Ловешки окръжен съд. Вредоносният резултат, съставляващ част от състава на престъплението е смъртта на друго лице, загинало при същото ПТП –М. Ц. П.. Другият елемент от състава на престъплението е изпълнителното деяние – това поведение / действие/ на обвиняемия, чрез извършването на което той осъществява престъплението. Деянието, описано в обвинителния акт, е част от фактическия състав и на деликта, за вредите от който ищците претендират обезщетение в настоящото производство, като поддържат, че същото нарушение на правилата на движение, извършено от водача Т. К. К. е в причинна връзка и със смъртта на техния наследодател. Влязлата в сила осъдителна присъда по образуваното наказателно производство ще бъде задължителна за всеки съд, разглеждащ гражданските последици на деянието, независимо дали тези последици са включени в състава на престъплението. Съдът ще бъде обвързан от присъдата относно извършването на деянието от подсъдимия, противоправността на деянието и вината, като вредите, които не са елемент от състава на престъплението, но са настъпили вследствие същото деяние, техният размер и причинната им връзка с това деяние, следва да бъдат установени със съответните доказателствени средства в рамките на производството на гражданското дело. От друга страна влязлата в сила оправдателна присъда, с която се приема, че подсъдимият не е извършил престъплението, за което е обвинен, ще се ползва със сила на пресъдено нещо само относно основанието за оправдаване на подсъдимия по конкретното обвинение. С оглед обективните граници на силата на пресъдено нещо на присъдата, всички останали констатации и изводи на наказателния съд, обективирани в мотивите към присъдата и изведени въз основа на събраните в наказателното производство доказателства, не обвързват гражданския съд. Предвид изложеното, правилно е прието от въззивния съд, че производството по гр.д.№1462/2021г. на Софийски апелативен съд, 8 граждански състав, подлежи на спиране до приключване на образуваното наказателно производство с влязъл в сила окончателен акт. Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 274, ал.2, изр.1, пр.1 от ГПК