Решение № 392 от 15.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8660/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община, чрез юриск. Григорова, против решение №21171 от 19.06.2025г., постановено по адм. дело №7667/2024 г. по описа на Административен съд - София град /АССГ/. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В съдебно заседание, чрез юриск. Григорова, поддържа касационната жалба Ответниците – С. К. В., Т. Т. Т., М. Д. М., П. Е. Н., Н. С. А., Д. П. М., Д. К. К., Л. П. П. и М. С., чрез пълномощниците си адв. Атанасов и адв. Алексиева, в писмен отговор и в съдебно заседание, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Л. П. П. претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Ответниците - Г. И. И., Е. В. И., И. Г. К., Л. Е. И. и М. Н. Д., чрез адв. Аврамов, в съдебно заседание, изразяват становище в подкрепа на касационната жалба. Ответниците – И. Д. Н., Р. И. К., В. Х. И., Н. Х. Д., Е. Л. И., К. И., М. Н. И., А. А., Б. А. И. и Г. А. И., чрез адв. Гьошев, в писмено становище подкрепят касационната жалба и претендират присъждане на разноските по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първата инстанция е проведено по реда на чл. 226 от АПК, след като с решение № 8892/17.07.2024г., постановено по адм. дело №2213/2024г. по описа на Върховния административен съд е отменено решение №8214/28.12.2023г., постановено по адм. дело №1647/2022г. по описа на АССГ и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав в частта му, с която е отхвърлена жалбата на С. К. В., Т. Т. Т., М. Д. М., П. Е. Н., Н. С. А., Д. П. М., Д. К. К., Л. П. П. и М. С. срещу Заповед № РА50-465/19.07.2021г., издадена от главния архитект на Столична община. В останалата му част решение №8214/28.12.2023г., постановено по адм. дело №1647/2022г. по описа на АССГ не е обжалвано и е влязло в сила. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е заповед № РА50-465/19.07.2021г., издадена от главния архитект на Столична община, с която на осн. чл. 135, ал. 3 във вр. с чл. 134, ал. 1, т. 1 във вр. ал. 2, т. 2 и т. 6, чл. 14, ал. 3, т. 1 и чл. 81, ал. 4, чл. 103, ал. 4 и чл. 104, ал. 1 от ЗУТ, устройствените категории по т. 3 и т. 13 от Приложението към чл. 3, ал. 2 от Закона за устройството и застрояването на Столичната община (ЗУЗСО), е разрешено да се изработи проект за изменение на план за регулация и застрояване (ИПРЗ) в териториален обхват: УПИ III-715,716, УПИ VIII-716,717, кв. 2, ПИ с идентификатори 68134.1932.2200 и 68134.1932.2199, изменение на план за улична регулация (ИПУР) на улица от о.т. 53а-53б, м. „Манастирски ливади – запад“, район „Витоша“, Столична община. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, съобразявайки дадените му от ВАС задължителни указания, след подробен анализ на събраните по делото доказателства, в това число и приета по делото съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, както и приетите по адм. дело № 1647/2022 г. по описа на АССГ СТЕ, е достигнал до извод за противоречие на допуснатото изработване на проект за подробен устройствен план - изменение на план за регулация и застрояване (ПУП-ИПРЗ) по отношение на нов УПИ VIII-716,717 с предвижданията на общия устройствен план (ОУП) на Столична община. Съдът приема, че постигнатият коефициент за интензивност на застрояване за нов УПИ VІІІ-716,717 не отговаря на устройствените зони по ОУП на СО, в които имотът попада. Обосновал е извод за материална незаконосъобразност на заповедта, поради допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗУТ, която изисква при изготвянето на ПУП задължително да се съобразяват предвижданията на ОУП. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е въз основа на изяснена по делото и съответстваща на приетите доказателства фактическа обстановка. Изведените правни изводи са законосъобразни и обосновани и напълно се споделят от настоящия касационен състав. Административният акт е издаден на основание чл. 135, ал. 1 и 3 от ЗУТ и с него е допуснато да се изработи проект за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ ІІІ-715, 716, УПИ VІІІ-716, 717, кв. 2, като ПИ с идентификатори 68134.1932.2200 и 68134.1932.2199 се обединяват в общ УПИ по кадастрални граници и изменение на ПУР в посочените осови точки. Установено е, че действащия регулационен план УПИ VІІІ-716,717 включва поземлени имоти с идентификатори 68134.1932.2198, 68134.1932.2199 и част от имот с идентификатор 68134.1932.2200. Съгласно допуснатото с оспорената заповед изменение на ПР, УПИ VІІІ-716,717 се променя, като територията на имот с идентификатор 68134.1932.2199 и частта от територията на имот с идентификатор 68134.1932.2200 по КК, която попада в УПИ VІІІ716,717 се отнемат за образуване на нов УПИ ХХІ-2199,2200 за ЖС и ПГ, като нов УПИ VІІІ-716,717, кв. 2 остава в обхвата на имот с идентификатор 68134.1932.2198. По ОУП на СО проектният УПИ VІІІ-716,717 попада в две устройствени зони: част от УПИ VІІІ-716,717 с площ 719 кв.м. попада в устройствена зона „Смф1“ (смесена многофункционална зона със занижени параметри) с устройствени параметри за тази зона съгласно приложение към чл. 3, ал. 2, т. 13 от ЗУЗСО: максимална плътност на застрояване 40%; максимален Кинт - 2,0; минимална озеленена площ 40%; максимална кота корниз 26,0 м., а останалата част с площ 638 кв.м. в устройствена зона „Жс“ (Жилищна зона с преобладаващо средноетажно застрояване) с устройствени параметри, съгласно приложение към чл. 3, ал. 2, т.3 от ЗУЗСО: максимална плътност на застрояване - 50%; максимален Кинт 2,5; минимална озеленена площ 35%; максимална кота корниз 15 за жил. сгр., 20 за общ. сгр. При тези факти, правилни са правните изводи на съда за несъответствие на постигнатият коефициент за интензивност на застрояване и за минимална озеленена площ в новопредвидения имот в нарушение на разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗУТ. Същият надхвърля максимално допустимият коефициент за интензивност на застрояване по действащия ОУП на СО. Предвижданията на ОУП, са задължителни при изготвянето на подробните устройствени планове, поради което процесната заповед е материално незаконосъобразна. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми. В касационната жалба не се сочат факти, от които да се обоснове извод различен от този на съда, поради което оплакванията на кмета на Столична община се явяват недоказани. Тъй като не са налице твърдените в касационните жалби основания за отмяна, обжалваното съдебно решение, като правилно, следва да се остави в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявената претенция от ответника Л. П. П., за присъждане на разноски за настоящото производство, Столична община следва да бъде осъдена да заплати такива в общ размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева с включено ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,