Определение № 216 от 12.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3419/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], срещу определение от 20.12.2013г. на Кюстендилски окръжен съд по ч.гр.д. №799/2013г., с което е оставена без разглеждане подадената от дружеството частна жалба против определение на Кюстендилски районен съд от 16.08.2013г., постановено по гр.д. № 265/2011г. Жалбоподателят намира определението за неправилно и незаконосъобразно. Счита за необосновано изтъкнатото съображение, че интереса от искането за спиране е отпаднал с произнасянето на Конституционния съд. Към момента на подаване на молбата за спиране все още не е било налице произнасяне от Конституционния съд и затова съдът е следвало да спре изпълнението. Ответникът по частната жалба [фирма] взема становище за законосъобразност на атакувания акт. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалваното определение, намира следното: Производството по гр.д. № 265/2011г. на Кюстендилски районен съд е образувано по заявление по чл. 417 ГПК на [фирма] против [фирма]. Съдът е постановил издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, а от страна на ответника е постъпило възражение, при което заявителят е предявил иск по чл. 422, ал.1 ГПК за установяване на вземането - образувано е търг.д.№ 43/2013г. След подаване на възражението, с молба от 05.10.2012г. подадена пред заповедния съд, ответникът е поискал спиране на производството на основание чл. 229, ал.1,т.6 ГПК поради образувано пред Конституционния съд дело № 4/2012г. за установяване противоконституционност на чл. 417, т.2 ГПК. С определение от 16.08.2013г. Кюстендилски районен съд е оставил без уважение молбата на [фирма] за спиране като е изтъкнал, че междувременно е постановено решение на Конституционния съд по соченото конституционно дело. С обжалвания съдебен акт Кюстендилски окръжен съд е приел, че жалбата срещу определението на Кюстендилски районен съд е недопустима като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Настоящият състав намира, че определението на Кюстендилски окръжен съд за оставяне без разглеждане на частната жалба на [фирма], е правилно. Съгласно чл. 274 ал.1 ГПК на обжалване подлежат две групи определения: 1/ тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и 2/ тези, чието обжалване изрично е предвидено в закона. Определението, с което се отказва спиране на производството, не попада в нито една от двете хипотези - то не прегражда хода на делото, а и липсва законова разпоредба, която да предвижда изричното му обжалване. Поради изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.