Определение № 4270 от 02.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1686/2026 г.

ВКСIII гражданско отделение02.09.2026 г.докладчик Дора Михайлова

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 13919/29.06.2026 г. по описа на ВКС, депозирана от ответника по касация „Съдърланд Глобъл Сървисиз България“ ЕООД, представляван от адв. Д., за допълване на постановеното по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК определение № 2960/04.06.2026 г. чрез присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение от 1560 евро, понесени от дружеството в настоящото производство. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производството е по чл. 250 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 13919/29.06.2026 г., депозирана от ответника по касация „Съдърланд Глобъл Сървисиз България“ ЕООД, представляван от адв. Д., за допълване на постановеното по делото по реда на чл. 288 ГПК определение № 2960/04.06.2026 г. чрез присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение от 1560 евро, понесени от дружеството в настоящото производство. Насрещната по молбата страна Селвакумаран Венугопал, представляван от адв. К., оспорва искането с възражението, че до датата на насроченото закрито съдебно заседание по допускането на обжалването по чл. 288 ГПК страната не е представила доказателства да е направила разноски в производството пред ВКС. При условията на евентуалност моли възнаграждението да се намали поради прекомерност, тъй като производството при ВКС е протекло само във фазата по селекция при изяснени факти и липса на нови доказателства. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, въз основа на доводите на ответника по касация и данните по делото намира молбата с правно основание чл. 250 ГПК за допустима. Тя е подадена в срока по чл. 250, ал. 1, изр. 2 ГПК и изхожда от надлежна страна. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. С определение № 2960/04.06.2026 г. по настоящото дело ВКС не допусна касационно обжалване на Решение № 7505/10.12.2025 г. по в. гр. д. № 6276/2025 г. по описа на СГС по касационната жалба на Селвакумаран Венугопал, представляван от адв. К.. При този изход на спора по отношение на ответника по касация биха били налице предпоставките на чл. 78, ал. 3 ГПК за присъждане на направените в касационното производство разноски, ако той бе представил доказателства за извършването им най-късно до датата на насроченото закрито съдебно заседание по допускането на обжалването по чл. 288 ГПК (в този смисъл Определение № 1166 от 10.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4106/2023 г., IV ГО, и посочените в него О пределение № 4045/16.09.2024 г. по гр. д. № 2147/2023 г. по описа на ВКС, ГК, ІІ ГО, Определение № 3255/26.06.2024 г. по гр. д. № 5191/2023 г. по описа на ВКС, ГК, ІІІ ГО, Определение № 4350/01.10.2024 г. по гр. д. № 349/2024 г. по описа на ВКС, IV ГО, Определение № 3238/23.06.2025 г. по гр. д. № 3842/2024 г. по описа на ВКС, ГК, ІV ГО, Определение № 531/19.02.2025 г. по т. д. № 862/2024 г. по описа на ВКС, ТК, І ТО). В случая „Съдърланд Глобъл Сървисиз България“ ЕООД не е представило доказателства за извършените от него в касационното производство разноски нито с отговора на касационната жалба, нито до заседанието по чл. 288 от ГПК, проведено на 21.05.2026 година. При тези мотиви искането му за допълване на постановеното по делото определение № 2960/04.06.2026 г. трябва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

Цитирани разпоредби

4