Определение № 123 от 08.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1060/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Производството е образувано по частна касационна жалба вх. № 639/05.02.2020 г. подадена от Р. К. Г. срещу определение № 396/08.01.2020 г. по ч. гр. д. № 462/2019 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 23.07.2019 г., постановено по в. ч. гр. д. № 500/2019 г. по описа на Великотърновския окръжен съд, с което е върната частната й касационна жалба срещу постановеното по делото въззивно определение № 277/04.07.2019 г. С определение № 33 от 15.02.2019 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, частното касационно производство по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 292 ГПК, до постановяване на тълкувателно решение по тълк. дело № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС. Тълкувателно решение № 2/2018 г. по това тълкувателно дело е постановено на 19.05.2022 г. и е обявено на 23.06.2022 г., поради което са отпаднали пречките за движението на настоящото дело и частното касационно производство по него следва да се възобнови, съгласно чл. 230, ал. 1, във вр. с чл. 292 ГПК. Според задължителните указания, обективирани в диспозитива на горепосоченото тълкувателно решение на ОСГКТ: „Определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване”. Според мотивите към тълкувателното решение обаче даденото разрешение не се отнася до разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба, за връщане на частна касационна жалба и за връщане на частна жалба против свое определение по чл. 274, ал. 1, предл. 1 ГПК, защото, както е прието в ТР № 1/2013 г. на ОСГТК, тези разпореждания са действие по администриране на касационната жалба, респективно частната касационна жалба, които действия не се извършват от окръжния съд в качеството на въззивна инстанция. Разпорежданията, респ. определенията на окръжния съд за връщане на подадена срещу негов акт касационна жалба следователно подлежат на обжалване единствено пред ВКС, но не и пред съответния апелативен съд. Апелативният съд не разполага с правомощието да извършва преценка по правилността на подобни разпореждания или определения. Поради това и в настоящия случай следва да се приеме, че обжалваното определение е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено – постановено е от Апелативен съд – Велико Търново извън пределите на неговата компетентност. Доколкото обаче постановеният от Великотърновския окръжен съд съдебен акт подлежи на обжалване пред ВКС, то настоящият състав следва да приеме за разглеждане подадената срещу разпореждането от 23.07.2019г. частна касационна жалба и да се произнесе по нея, извършвайки преценка по правилността на разпореждането по същество. Производството по подадената от Р. К. Г. частна жалба с вх.№7663/09.08.2019г. е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. За да се произнесе по така подадената частна жалба, съдът взе предвид следното: С определение №419 от 19.02.2019г., постановено по гр.д.№3170/2018г. Великотърновският районен съд е оставил без уважение молбата на Р. К. Г. за издаване на обратен изпълнителен лист. Това определение е било обжалвано от Р. К. Г. пред Великотърновския окръжен съд и потвърдено с определение №277 от 04.07.2019г., постановено по ч.гр.д.№500/2019г. Р. К. Г. е подала частна касационна жалба срещу определение №277 от 04.07.2019г. на Великотърновския окръжен съд по ч.гр.д.№500/2019г., като с разпореждане от 23.07.2019г., постановено по ч.гр.д.№500/2019г. от тричленния състав на Великотърновския окръжен съд жалбата е върната по съображения, че определение №277, постановено по същото дело на 04.07.2019г. не подлежи на касационно обжалване. Разпореждането от 23.07.2019г. е обжалвано от Р. К. Г. с оплакването, че е неправилно и с искане да бъде отменено. Поддържа, че тълкувателните решения на ВКС са тълкувателни актове, които служат за обобщаване и синхронизиране на съдебната практика и имат задължителен характер, като според ТР №5 от 12.07.2018г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№5/2015г. на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2, предл. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване и въззивно определение, с което е потвърден отказ на първоинстанционния съд за връщане на надвзета държавна такса. Поради това счита за незаконосъобразен извода на Великотърновския окръжен съд, че определение №277 от 04.07.2019г., постановено по в.ч.гр.д.№500/2019г. не подлежи на касационно обжалване по съображения, основани на същото тълкувателно решение. Върховният касационен съд, състав на I г.о. на ВКС, след преценка на данните по делото и на наведените с частната жалба доводи, приема следното: Действително съгласно ТР №5 от 12.07.2018г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№5/2015г., не подлежи на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК въззивно определение, постановено по частна жалба срещу първоинстанционно определение за издаване или за отказ да се издаде обратен изпълнителен лист (чл. 245, ал. 3 ГПК). Според същото тълкувателно решение обаче въззивно определение, с което е потвърден отказ на първоинстанционен съд за връщане на надвзета държавна такса подлежи на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2, предл.1 ГПК. В случая, макар в молбата си от 08.02.2019г. да е формулирала искането си до първоинстанциония съд като такова за издаване на обратен изпълнителен лист, Р. К. Г. е поддържала, че е била осъдена да заплати държавни такси, които по изложените в молбата съображения счита за недължими, но е поискала издаване на обратен изпълнителен лист, доколкото за присъдените в полза на РС суми са били издадени изпълнителни листове и сумите са събрани в изпълнителното производство. Поискала е издаване на обратен изпълнителен лист срещу съда за сумата от 983.60лв., представляваща платена държавна такса върху стойността на дела ѝ, за сумата от 5 лв., представляваща държавна такса за издаване на изпълнителен лист, за сумата от 20 лв., представляваща платена такса за образуване на изпълнително дело пред ДСИ при РС-Трявна и за сумата от 45 лв., представляваща платена държавна такса за извършени от съдебния изпълнител справки, или общо за сумата от 1053.60лв. И доколкото Р. К. Г. е поддържала, че тези суми се явяват недължимо платени от нея, следва да се приеме, че по същността си подадената на 08.02.2019г. молба съдържа искане за връщане на недължимо платени, т.е. надвзети такси. Постановеното от въззивния съд определение, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд, с което молбата на Р. К. Г. е оставена без уважение, подлежи на касационно обжалване. По тези съображения обжалваното разпореждане на Великотърновския окръжен съд следва да бъде отменено и делото бъде върнато на същия съд за администриране на подадената от Р. К. Г. частна касационна жалба. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение