Определение № 87 от 08.07.2022 г. на ВКС по н. д. № 510/2022 г.

Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК. Образувано е въз основа на определение № 10/10.06.2022 година, с което Свогенският районен съд е прекратил производството по н.а.х.д. № 218/2022 година, повдигнал е спор за подсъдност със Софийски районен съд и делото е изпратено по компетентност на ВКС. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява писмено становище, според което компетентен да разгледа делото е Районен съд – Костинброд. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: В СРС е образувано н.а.х.д. № 14168/2020 година по повод подадената от А. А. Ружин жалба срещу наказателно постановление (НП) № 42-0001751/29.09.2020 година на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. София. С определение от 21.11.2020 година производството било прекратено и делото изпратено по подсъдност на РС Своге, тъй като според съдържанието на АУАН и НП нарушението било извършено между селата Б. проход (попадащо в съдебния район на РС – Костинброд) и Завидовци (попадащо в съдебния район на РС – Своге), където е довършено. С определение № 10/10.06.2022 година Свогенският районен съд прекратил производството по н.а.х.д. № 218/2022 година и повдигнал спор за подсъдността на делото, тъй като счита, че при всички положения не е местно компетентен да се произнесе по подадената жалба. Съобразно чл. 59, ал. 1 ЗАНН делото било подсъдно на РС Костинброд и това ставало ясно от приложената към материалите по делото докладна записка Рег. № 4379р-18331 от 05.09.2020 година на ГПУ Калотина и служебно изисканата справка от РП Костинброд, които установявали, че мястото на извършване на нарушението е на път ІІІ-164, между селата Бучин проход и Завидовци, в землището на Бучин проход, община Костинброд. Същевременно съобразно чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 36, ал. 3 НПК компетентен да разгледа делото бил СРС, тъй като седалището на административно-наказващият орган, довършил административно-наказателното производство, е в неговия съдебен район. При тези съображения на районния съд, ВКС намира, че не е надлежно сезиран за решаване на повдигнат между съдилищата спор за подсъдност. С процедурата по чл. 44, ал. 1 НПК се прегражда възможността за взаимно препращане на делото между две конкретни съдилища, всеки от които преценява, че не е компетентен да разгледа и реши делото, считайки за компетентен другият съд. Настоящият случай не е такъв. От мотивите на определението, с което РС Своге е прекратил производството и го е изпратил на основание чл. 44, ал. 1 НПК на ВКС следва, че формално заявявайки че е в препирня със Софийския районен съд, РС Своге всъщност иска от ВКС да определи кой измежду два други равни по степен съдилища – РС Костинброд или Софийски районен съд, ще следва да разгледа делото по същество. Подобна процедура НПК не предвижда. РС Своге ще следва сам да разреши този въпрос - чрез изпращане на делото на основание по чл. 42, ал. 2 НПК по подсъдност на РС Костинброд, ако продължава да счита, че съгласно чл. 59, ал. 1 ЗАНН това е компетентният да го разгледа съд или чрез повдигане на спор за подсъдността със Софийски районен съд, ако счита, че е налице хипотезата по чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 36, ал. 3 НПК. По изложените съображения и на основание чл. 32, ал. 1, т. 3 НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение