Решение № 4837 от 04.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11558/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Еуро Плантс“ ЕООД, подадена чрез пълномощника адвокат Т. Коларова, против решение 7780/20.10.2025 г. по адм. д. №1012/2024 г. на Административен съд Хасково. Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като неправилно с изложени доводи за нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че оспорената заповед е с неясен предмет и от нея не може да се установи обема на подлежащия на премахване незаконен строеж. За неправилни намира изводите на съда досежно търпимостта на строежа с твърдение, че същият е изграден през 50-60-те години на ХХ-ти век от ТКЗС, което се доказва от свидетелите. Заявява, че показанията на свидетелите необосновано са игнорирани от съда с позоваване на заключението на вещите лица. Моли за отмяна на съдебното решение, с отмяна на потвърдената с него заповед. Ответникът - началник на РДНСК Хасково чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като пледира оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: Административен съд Хасково е бил сезиран с жалба на „Еуро Плантс“ ЕООД, против заповед № ДК-02-Х-4/03.09.2024 г., издадена от началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) - Хасково. с която му е наредено на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) да премахне извършения от него незаконен строеж: „земно насипна стена/дига“ (хидротехническо-хидромелиоративно съоръжение), намиращ се в поземлени имоти (ПИ) 48698.107.19, 48698.107. 20, 48698.106. 200 и 48698.105.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на с. Младиново, общ. Свиленград. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган с валидно делегирани правомощия, в предвидената форма и изискуемите реквизити, без допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и при спазване на материалния закон. От фактическа страна е установено, че дружеството-жалбоподател е придобило с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 141, том I, рег. № 911, дело № 53/2017 г. на Нотариус с район на действие РС-Свиленград, Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 148, том I, рег. № 720, дело №78/2016 г.на Нотариус с район на действие РС-Свиленград и Нотариален акт за делба на недвижими имоти № 34, том IV, рег. № 3251, дело № 433/2016 г. на Нотариус с район на действие РС-Свиленград поземлени имоти с идентификатори №48698.107.19,(стар № 107019), ПИ 48698.107.20 (стар № 107020), и ПИ с № 48698.105.4 (стар № 105004), по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Младиново, Община Свиленград, одобрени със заповед № РД-18-1272/22.06.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, с начин на трайно ползване за трите имота - нива. Установява се, че Пи 48698.106. 200 по КККР на с. Младиново е публична общинска собственост, с НТП за селскостопански, горски, ведомствен път. Съгласно показанията на разпитаните пред съда свидетели, след закупуването на имотите „Еуро Плантс“ ЕООД е извършвало почистване и поддържане на съществуващата земнонасипна стена, с цел използването на обекта като водохранилище. Свидетелите твърдят, че не са били извършвани съществени строителни дейности, които да променят формата или параметрите на съоръжението. Съдът е установил, че тези техни твърдения са опровергани от заключението на вещите лица по комплексната съдебно-техническа експертиза и наличните геодезически данни с които се установява, че периодът на изпълнение на земнонасипната стена е 2019 - 2021 г. От външните белези и състоянието й вещите лица са установили извършването строителни намеси - изкопни и насипни дейности за оформяне на дигата. Според заключението на вещите лица строежат представлявал земнонасипно съоръжение към водохранилище, в случая Резервоар 2 от напоителната система на стопанството. В резултат на проведени проучвателни дейности по част „Геология“ било установено, че оградната дига била насипна, от глинест пясък до прахово - песъчлива глина, с водоплътен елемент от песъчлива глина червено - кафява. Имала оформени корона, сух и мокър откос, обрасли с трева. На места по сухия откос имало дървесна растителност и храсти. Билото на насипното тяло на Резервоар 2 служило за експлоатационен път. В зависимост от материалите (уплътнени земни маси) и по обобщени параметри се определял като малка земно насипна стена (чл. 7 на Наредба № 13 от 29.01.2004 г. за условията и реда за осъществяване на техническата експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях). По технически характеристики и предназначение представлявал водопреградно съоръжение към Резервоар 2, застрояване по смисъла на чл. 12, ал.1 от ЗУТ и представлява строеж по смисъла на пар. 5, т.38 от ДР на ЗУТ. Процесният строеж се квалифицирал като строеж от трета категория строежи по смисъла на чл. 137, ал.1, т.3б от ЗУТ. Разрешава се по реда на чл. 148 от ЗУТ, въз основа на одобрен технически ли инвестиционен проект, оценен за съответствието с основните изисквания към строежите. При направено запитване в Община Свиленград на вещите лица е даден отговор, че такива не са заявявани и не са издавани. Предвид липсата на одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Съдът е изследвал и предпоставките за търпимост на строежа, като предвид времето на изпълнението му - след 2019 г., е установил невъзможност за приложение на нормите на § 16 ПРЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ (ДВ, бр. 82/2012г.). Така постановеното решение е правилно като материално и процесулно законосъобразно и обосновано. При вярно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до обоснован правен извод за отхвърляне на оспорването срещу обжалваната пред него заповед. От събраните по делото доказателства - материалите по административната преписка, заключението на вещите лица, включително снимковия материал и скиците приложени към него, става ясно, че строежът - „земно насипна стена/дига“ (хидротехническо-хидромелиоративно съоръжение), е изграден без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, както и попада частично в чужд поземлен имот - публична общинска собственост. Липсата на строителни книжа не се оспорва от жалбоподателя, както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящото производство. Следователно заповедта е издадена на съответстващо правно основание - чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Касае за незаконен строеж, строителството на който е реализирано след 2019 г. Съдът е обсъдил хипотезите за режима на търпимост, като обосновано е намерил, че те са неприложими в настоящия случай. Не може да бъде прието възражението на касационния жалбоподател, че заповедта е с неясен предмет и не може да се установи кой е обектът на премахване и неговия обем. В оспорения административен акт този обект е надлежно индивидуализиран по местонахождението си чрез посочването на имотите където се намира и техните идентификатори по КККР на с. Младиново. От констатациите, съдържащи в констативния акт, от показанията на свидетелите, както и от заключението на експертизата се установява, че в описаните по заповедта поземлени имоти съществува една единствена дига. Следователно обектът е индивидуализиран в достатъчна степен и не съществува съмнение, че именно това съоръжение подлежи на премахване в пълния му обем. Наред с това следва да се посочи, че вещите лица са установили, че процесният строеж преминава не само през ПИ 48698.107.19, ПИ 48698.107.20, ПИ 48698.106.200 и ПИ 48698.105.4 по КККР на с. Младиново, но стига до и преминава през ПИ 48698.105.3 по КККР на с. Младиново – имот непосочен в заповедта. Това означава, че при посочване общата дължина на обекта вещите лица са съобразили и че част от строежа обхваща и площа от последния посочен имот. Обстоятелството, че този имот не фигурира в заповедта и частта от строежа попадаща в него не е предмет на заповедта не означава и не води на извода, че заповедта е незаконосъобразна, а означава че дружеството следва да премахне строежа само в частта, попадаща в описаните в заповедта имоти, както правилно е приел първоинстанционният съд. Неоснователно и е възражението, че чрез записаните изображения в Гугъл мапс не е следвало да се установява годината на изграждането на съображението. С оглед квалификацията на експертите - инж. С. Стойнова, специалист по геодезия, фотограметрия и картография и инж. С. Стоилова, строителен инженер, съгласно списъка на вещите лица за район Хасково, обн. ДВ, бр. 7 от 24.01.2025 г., настоящата инстанция намира, че определените от административния съд вещи лица притежават в максимална степен изискуемата компетентност за разчитане на заснетите в Гугъл мапс обекти и сателитни изображения. От заключението им по несъмнен начин се установява, че изграждането на процесния строеж е осъществено след октомври 2019 г. и преди юли 2021 г., което прави невъзможно приложението на някоя от хипотезите на § 16 ПРЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ. С оглед горното се налага изводът, че не са налице сочените от касационния жалбоподател основания за отмяна на атакуваното съдебно решение, поради което същото следва да се остави в сила. При този резултат на делото право на разноски има ответната страна, но тя не е поискала присъждането на такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,