Определение № 5531 от 28.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4802/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 166, ал. 3 АПК. Образувано е по частна жалба на В. К. В., чрез адв. Стойков, срещу определение № 2075 от 05.03.2025 г., постановено по адм. дело № 298/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас, в частта, с която е отхвърлено искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед № 8-Z-85/17.01.2025 г. на кмета на община Созопол. В частната жалба са развити доводи за неправилност на съдебния акт, като постановен в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяната на обжалваното определение и постановяване на исканото спиране. От ответника по частната жалба, кмет на община Созопол, не е постъпило възражение по реда на чл. 232 АПК. Върховният административен съд, второ отделение намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 166, ал. 3 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Процесната заповед е издадена на основание чл. 57а, ал. 3 ЗУТ и с нея е разпоредено на В. К. В. в 14-дневен срок от нейното съобщаване да бъде премахнат преместваем обект наименуван „Дървен навес към каравана“, поставен без разрешение за поставяне/монтиране, в поземлен имот с 81178.58.29, гр. Черноморец. Съгласно разпоредбата на чл. 217, ал. 1, т. 11 ЗУТ, подадената жалба против заповед по чл. 57а ЗУТ, не спира изпълнението й, като това може да стори съдът на основание чл. 217, ал. 2 ЗУТ. Административен съд – Бургас е оставил без уважение искането по чл. 166, ал. 4 АПК за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, като е развил мотиви за отсъствие на предпоставките за това по чл. 166, ал. 2 АПК. Възприетите от съда правни изводи са обосновани и правилни, поради което напълно се споделят от настоящата инстанция. В приложимата специална норма на чл. 217, ал. 1, т. 11 ЗУТ, законодателят е придал предварително изпълнение на този вид административни актове, за да се осъществи защита на съответния обществен интерес, който е преценен за съществен и значим. Спиране на разпореденото от закона предварително изпълнение може да се допусне само при наличие на предпоставките по чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 от АПК: обоснована вероятност за понасяне на значителна, алтернативно-трудно поправима вреда, от изпълнението на невлезлия в сила административен акт, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. При допуснато по силата на закона предварително изпълнение на акта, в тежест на неговия адресат е да обоснове предпоставките за спиране по чл. 166, ал. 2 от АПК. В случая адресатът на заповедта твърди, че от изпълнение на акта ще претърпи значителни или трудно поправими вреди, но тези твърдения са твърде общи, не са новонастъпили след издаването на процесната заповед, не са били подкрепени с доказателства, представени пред административния съд, нито с такива представени пред настоящата инстанция. Неоснователно са всички доводи, наведени с частната жалба срещу процесното определение. Възраженията, съдържащи се в частната жалба за незаконосъобразност на оспорената заповед са неотносими към настоящия правен спор и не обуславят основателност на особеното искане. С оглед на изложеното, обжалваното определение, в обжалваната му част, като правилно следва да бъде потвърдено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение