Определение № 2197 от 05.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1952/2025 г.

Производството е по чл. 229, ал.1, т.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Дирекция „Миграция” в Министерство на вътрешните работи (МВР) срещу Определение № 9377 от 20.06.2024 г. на Административен съд София-град (АССГ) по административно дело № 5947/2024 г. С обжалваното определение съдът оставя без разглеждане жалбата на Дирекция „Миграция“, МВР срещу Решение № 8121р-10313/21.05.2024 г. за определяне на финансова корекция в размер от 10 % от стойността на допустимите разходи по договор от 22.12.2020, сключен между „ВНП Фасилити“ ЕООД, като изпълнител и Дирекция „Миграция“, МВР като бенефициер по проект „Осигуряване на средства от фонд „Убежище, миграция и интеграция“ 2014-2020 и прекратява производството по делото. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно, постановено в противоречие с материалния закон - касационно основание по чл.209, т.3, предл.първо АПК. Излага съображения, че тъй като средствата по фонд „Убежище, миграция и интеграция“ за програмния период 2014-2020 не попадат в лимитативно изброените средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове съгласно чл. 1, ал.2 в редакцията от ДВ, бр. 85/2017г., приложима съгласно §70 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), то Законът за управление на средствата от Европейските фондове при споделени управление (ЗУСЕФСУ) не намира приложение и съответно ограничението за оспорване на решението за определяне на финансова корекция по чл. 27, ал.3 ЗУСЕФСУ е неприложимо. Сочи, че обжалваният административен акт е издаден от орган и на основание, посочени в Регламент (ЕС) № 514/2014 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общите разпоредби за фонд „Убежище, миграция и интеграция“ и за инструмента за финансово подпомагане на полицейското сътрудничество, предотвратяването и борбата с престъпността и управлението на кризи (Регламент (ЕС) № 514/2014), където няма ограничение за обжалването на решенията за определяне на финансова корекция, поради което обратният извод на съда е неправилен. Сочи съдебна практика в подкрепа на довода си. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна – ръководителя на Отговорния орган по фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (РОО по ФУМИ), не ангажира становище по частната жалба. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да прекрати производството по делото, първоинстанционният съд приема, че оспореното пред него Решение 8121р-10313/21.05.2024 г., не подлежи на съдебен контрол съгласно чл. 27, ал.3 ЗУСЕФСУ, тъй като органът, който го е издал – РОО по ФУМИ, и бенефициентът – дирекция „Миграция“ са в една административна структура - МВР. Обжалваният административен акт е издаден от директор дирекция „Международни проекти”, МВР в качеството му на РОО по ФУМИ в резултат от извършен одит по изпълнението на проект „Осигуряване на средства от фонд „Убежище, миграция и интеграция“ 2014-2020, бенефициер, по който е дирекция „Миграция“, МВР. Проверявана е обществена поръчка с предмет „Доставка на готова храна за закуска, обяд и вечеря за настанени чужденци в СДВНЧ”. Установена е нередност в процедурата и е определена финансова корекция за нея в размер на 10% от стойността на допустимите разходи по договор от 22.12.2020, сключен между „ВНП Фасилити“ ЕООД, като изпълнител и Дирекция „Миграция“, МВР като бенефициер по проект. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че в случая редът и правилата на ЗУСЕФСУ не намират приложение, тъй като средствата на фонд „Убежище, миграция и интеграция“ са изрично изключени от приложното му поле. Действително финансовата корекция е определяна за нередност при изпълнението на проект с бенефициер дирекция „Миграция“, МВР, одобрен и финансиран със средства от фонд „Убежище, миграция и интеграция“ за програмния период 2014-2020 година. С измененията в Държавен вестник, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г., в обхвата на средствата от Европейските фондове при споделено управление са включени и средствата от фонд „Убежище, миграция и интеграция“. Няма преходна разпоредба, която да урежда заварените случаи. Разпоредбата на § 70 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.; ПЗР на ЗИДЗУСЕФСУ), на която се позовава жалбоподателят, касае програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ). Средствата от фонд „Убежище, миграция и интеграция“ не са средства от ЕСИФ по смисъла на закона, поради което и цитираната по-горе разпоредба не намира приложение в случая. С влизане в сила на новата редакция на закона (ДВ бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), т.е. от 01.07.2022 г. средствата от фонд „Убежище, миграция и интеграция“ са част от средствата от Европейските фондове при споделено управление и за тях е приложим реда и правилата на ЗУСЕФСУ в съгласно чл. 1, ал. 2 от същия закон. Според чл. 73, ал. 4 ЗУСЕФСУ решението за определяне на финансова корекция може да се оспорва пред съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като при съдебното оспорване се прилагат съответно разпоредбите на чл. 27, ал. 2 и 3 и ал. 5 – 7. Законодателят в чл. 27, ал. 3 ЗУСЕФСУ изрично е изключил от съдебен контрол индивидуалните административни актове, когато органът, който ги е издал и бенефициерът са в една административна структура. Няма спор между страните, че бенефициерът – Дирекция „Миграция“ и ръководителят на Отговорния орган - директорът на Дирекция "Международни проекти", са в една административна структура - на Министерството на вътрешните работи, а това следва и от разпоредбата на чл. 37 от Закона за Министерство на вътрешните работи, поради което правилно първоинстанционният съд е приложил материалния закон като е заключил, че съдебният контрол върху оспорения акт изрично е изключен съгласно чл. 27, ал.3 ЗУСЕФСУ. С оглед изложеното обжалваното определение е правилно, постановено при съответствие с материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение