Определение № 50056 от 04.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3841/2021 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Постъпила е молба вх. № 508086/10.10.2022 г. /п. кл. от 07.10.2022 г./ от адв. К. А. - Г. - процесуален представител на В. Д. М. и Л. А. М., за изменение на решение № 99/28.09.2022 г. по настоящото дело в частта за разноските, с искане за присъждане на направените от тях разноски по водене на делото във всички инстанции. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от ответника по молбата И. Д. П., чрез процесуалния ѝ представител адв. К. Б., в който се твърди, че предмет на гр. д. № 70235/2015 г. по описа на Районен съд - Монтана са били няколко претенции, за повечето от които решението е влязло в сила в полза на И. П., като нерешен е останал спорът само за сграда с проектен идентификатор 48489.9.384.6, по който настоящият състав на ВКС се е произнесъл. Поради това неоснователно молителите претендират разноски, направени в приключилите по-рано дела по спорове срещу тях. Поддържа се също, че молбата по чл. 248 ГПК е неоснователна, тъй като липсва разграничаване на разноските, направени във връзка със спора относно сграда с проектен идентификатор 48489.9.384.6 от разноските, направени във връзка с приключилите по-рано спорове, с които настоящият състав на ВКС не е бил сезиран, което пречи да се определи размерът на разноските, сторени само във връзка със спора относно посочената сграда. Поддържа се и това, че ако списъкът за разноските не е бил представен преди приключване на съдебното заседание от 15.09.2022 г., то молбата за изменение на решението в частта за разноските е неоснователна. Молбата е подадена в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК и изхожда от надлежна страна. А доколкото с решението по чл. 295 ГПК са присъдени разноски по водене на делото само в касационната инстанция, то искането за присъждане на разноски и за останалите инстанции представлява искане за поправяне пропуска на съда да се произнесе по цялото своевременно направено от страната искане, а не като такова за изменение на размера на вече присъденото, поради което не е недопустимо поради липса на представен списък по чл. 80 ГПК в срока, посочен от ответницата по молбата. Освен това - решението по чл. 295 ГПК е постановено в производство по касационна жалба срещу въззивното решение по в. гр. д. № 8/2021 г. на Окръжен съд - Монтана, по което на л.л. 34 и 35 е приложен списък на разноските, идентичен с представения с молбата по чл. 248 ГПК. В частта, с която се иска изменение на решението по чл. 295 ГПК, молбата по чл. 248 ГПК представлява искане за изменение на постановеното решение в частта за разноските, предвид довода за неправилно определен размер, за който е представен списък на л.л. 184 и 185. При тези данни молбата следва да се приеме за допустима. При произнасяне по същество на молбата настоящият състав на ВКС, I-во г. о., намира следното: По касационна жалба на В. Д. М. и Л. А. М. е образувано гр. д. № 3841/2022 г. по описа на ВКС, I-во г. о. С решение № 99/28.09.2022 г., постановено по делото по реда на чл. 295 ГПК, настоящият състав е отменил въззивно решение от 15.04.2021 г. по в. гр. д. № 8/2021 г. по описа на Окръжен съд - Монтана и вместо това е отхвърлил предявения от И. Д. П. срещу Р. Й. К., Д. К. Д., Е. К. Д., В. Д. М. и Л. А. М., иск за признаване на установено, че ищцата е собственица на 1/3 ид. ч. от сграда с проектен идентификатор 48489.9.384.6 по акт № 10/23.03.2011 г. за непълноти и грешки, представляваща реална част от сграда с идентификатор 48489.9.384.2 по КККР на [населено място], с площ от 95 кв. м., като е осъдил И. П. да заплати разноски по водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 630 лева на В. М. и в размер на 670.20 лева на Л. М.. Касационната жалба съдържа искане за присъждане на направените по делото разноски за всички инстанции, но съдът се е произнесъл само по разноските, направени в производството пред ВКС, поради което молбата по чл. 248 ГПК е частично основателна. Районен съд - Монтана е бил сезиран с предявения от И. П. срещу Р. К., Д. Д., Е. Д., В. М. и Л. М. положителен установителен иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, касаещ сгради с идентификатори 48489.9.384.1, 48489.9.384.2 и 48489.9.384.3, от които сграда с идентификатор 48489.9.384.2, погрешно отразена в КККР на [населено място] като един обект вместо като два самостоятелни обекта с проектни идентификатори 48489.9.384.5 и 48489.9.384.6, както са отразени в акт № 10/23.03.2011 г. за непълноти и грешки. По така предявения иск е образувано гр. д. № 70235/2015 г. на Районен съд - Монтана. С постановеното по него решение № 7/10.01.2017 г. искът е уважен искът относно сгради с идентификатори 48489.9.384.1 и 48489.9.384.3, както и в частта, с която сграда с идентификатор 48489.9.384.2 погрешно е заснета като един обект, вместо като два самостоятелни с посочени по-горе идентификатори, погрешно записани на името на К. Д. К., вместо на наследниците на Д. К. Арсенов. С решение от 25.01.2019 г. по в. гр. д. № 318/2018 г. на Окръжния съд - Монтана /второ по ред въззивно производство/ искът е отхвърлен само в частта относно сграда с идентификатор 48489.9.384.6 и е потвърден в останалите части, решението по които е влязло в сила. Ето защо за първоинстанционното производство на молителите следва да бъде присъдена такава част от направените от тях разноски, която да е съразмерна с отхвърлената част от иска съгласно правилото по чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 1 ГПК. По делото е представен договор за правна защита и съдействие № 0059796 от 19.06.2015 г. /приложен на л. 31 от делото/, в който е отразено уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 765.70 лева. Въпреки това в него е вписано, че са заплатени в брой 580 лева, за които е представен и списък, приложен на л. 205 от делото. Съгласно т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В случая за заплащането на остатъка в размер от 185.70 лева до пълния размер на уговореното възнаграждение не са представени доказателства, поради което същият не следва да бъде присъден. Освен това предявеният иск е за три сгради, като е отхвърлен само в за една от сградите с предходен идентификатор 48489.9.384.2, а именно сграда с идентификатор 48489.9.384.6, която е предмет на производствата пред следващите инстанции. Ето защо от заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 580 лева следва да бъде присъдена 1/6. Така размерът на разноските, направени в първоинстанционното производство, които следва да бъдат присъдени на В. и Л. М. е 96.66 лева - заплатено адвокатско възнаграждение за адв. Л. Г., а не претендираните в молбата 765.70 лева. По въззивна жалба на В. М. и Л. М. срещу решение № 7/10.01.2017 г. по гр. д. № 70235/2015 г. на Районен съд - Монтана е образувано в. гр. д. № 55/2017 г. по описа на Окръжен съд - Монтана. С решение № 29/07.08.2017 г. е обезсилено първоинстанционното решение и делото е върнато за разглеждане от друг състав на районния съд. За производството по това дело с оглед окончателния изход на спора в полза на В. М. следва бъдат присъдени разноски в размер на 89.33 лева, представляващи заплатена от нея държавна такса съгласно платежно нареждане от 18.01.2017 г. /на л. 14 от делото/. Срещу това решение е подадена касационна жалба от И. П., по която е образувано гр. д. № 4368/2017 г. по описа на ВКС, II-ро г.о. За производството по това дело не следва да се присъждат разноски на молителите, доколкото, видно от материалите по делото, липсват доказателства за сторени разноски. С постановеното по делото решение № 121/22.10.2018 г. въззивното решение е отменено и делото е върнато за разглеждане от друг състав на въззивния съд. Впоследствие е образувано в. гр. д. № 318/2018 г. по описа на Окръжен съд - Монтана, за което не следва да се присъдят разноски на молителите, тъй като липсват доказателства за направени разноски, като с молба вх. № 4622/64874/04.12.18 г. адв. Л. Г. заявява, че се отказва от пълномощията си за защита на В. и Л. М. по делото и същите са се защитавали сами. Срещу постановеното по в. гр. д. № 318/2018 г. на Окръжен съд - Монтана решение е подадена касационна жалба от И. П., по която е образувано гр. д. № 3335/2019 г. по описа на ВКС, I-во г. о. За производството пред ВКС на молителите следва да бъдат присъдени разноски в размер на 240 лева на В. М., представляващи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство от адв. К. А. - Г., заплатени съгласно договор за правна защита и съдействие № 0000073/10.09.2020 г. и фактура № [ЕГН]/10.09.2020 г. /приложени на л.л. 115 и 116 от делото/ и разноски в размер на 240 лева на Л. М., представляващи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство от адв. К. А. - Г., заплатени съгласно приложените по делото договор за правна защита и съдействие № 0000076/15.09.2020 г. и фактура № [ЕГН]/15.09.2020 г. /приложени на л.л. 113 и 114 от делото/. Не следва да бъдат присъдени претендираните от В. М. разноски в размер на 200 лева за адвокатско възграждение за изготвяне на отговор на касационна жалба, за които е представен договор за правна защита и съдействие № 0083531/20.03.2019 г. /приложен на л. 26 - гръб от делото/, тъй като в него не е уговорен начин и срок на плащане, нито е вписано, че е извършено плащане на договореното възнаграждение. Както бе посочено по-горе, съгласно разрешенията, дадени в т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. С решение № 89/13.01.2021 г. по гр. д. № 3335/2019 г. по описа на ВКС, I-во г. о., е обезсилено решението по в. гр. д .№ 318/2018 г. на Окръжен съд - Монтана в обжалваната му част и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Така е образувано в. гр. д. № 8/2021 г. по описа на Окръжен съд - Монтана. За производството по това дело следва да бъдат присъдени разноски в размер на 240 лева на В. М., представляващи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство от адв. К. А. - Г., заплатени съгласно договор за правна защита и съдействие № 0000137/11.03.2021 г. и фактура № [ЕГН]/11.03.2021 г. /приложени съответно на л.л. 22 и 37 от делото/ и разноски в размер на 240 лева на Л. М., представляващи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство от адв. К. А. - Г., заплатени съгласно договор за правна защита и съдействие № 0000138/11.03.2021 г. и фактура № [ЕГН]/11.03.2021 г. /приложени съответно на л.л. 23 и 36 от делото/. Срещу решението, постановено по в. гр. д. № 8/2021 г. по описа на Окръжен съд - Монтана е подадена касационна жалба от В. и Л. М., по която е образувано гр. д. № 3841/2021 г. по описа на ВКС, I-во г. о. С постановеното по делото решение № 99/28.09.2022 г. настоящият състав е отменил въззивното решение и вместо това е отхвърлил предявения от И. Д. П. срещу ответниците, в т. ч. молителите В. М. и Л. М., иск, касаещ сграда с проектен идентификатор 48489.9.384.6, като при този изход на спора е осъдил И. П. да заплати разноски по водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 630 лева на В. М., от които 600 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие № 0000156/25.05.2021 г. и фактура № [ЕГН]/25.05.2021 г. /приложени съответно на л.л. 131 и 132 от делото/ и 30 лева, представляващи заплатена държавна такса съгласно платежно нареждане от 14.06.2021 г. /приложено на л. 4 от делото/, както и в размер на 670.20 лева на Л. М., от които 600 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие № 0000157/25.05.2021 г. и фактура № [ЕГН]/25.05.2021 г. /приложени съответно на л.л. 133 и 134 от делото/ и 70.20 лева - заплатена държавна такса съгласно платежно нареждане от 12.04.2022 г. /приложено на л. 176 от делото/. Настоящият състав намира, че съгласно приложени по делото доказателства, а именно платежно нареждане от 14.06.2021 г. /на л. 5 от делото/ на Л. М. следва да бъде присъдена и сумата 31.19 лева, представляваща заплатена държавна такса. Разноски в производството по чл. 248 ГПК не се присъждат. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.