Определение № 5212 от 29.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1885/2026 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК, вр. чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Образувано е по молба, подадена от А. С. П., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК (основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК се въвежда от страната с т. н. „изложение по чл. 306, ал. 1 ГПК“ от 27.04.2026 г.) на влязло в сила решение № 825/08.11.2024 г. по гр. д. № 938/2024 г. на Районен съд - Шумен, потвърдено с решение № 65/02.04.2025 г. по гр. д. № 49/2025 г. на Окръжен съд - Шумен. С последното са отхвърлени предявените от молителя против „Артемис“ ООД искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ и по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ. Молителят - А. С. П. се позовава на две основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Обосновава отмяната на влязлото в сила решение с твърдения, че били налице нови обстоятелства, установени след влизане в сила на решението, които са съществували по време на процеса, но поради обективна невъзможност молителят не е могъл да ги узнае. Твърди, че тези обстоятелства са от съществено значение за делото. На следващо място поддържа, че не е бил надлежно представляван по делото. В тази връзка сочи, че в открито съдебно заседание, проведено на 16.07.2024 г. пред Районен съд-Шумен, е бил представляван от адв. С. Д. преупълномощена от адв. Д. Й.. Молителят поддържа, че той не е предоставял представителна власт на адв. Д., а тя е действала в негова вреда. Поради тези съображения, прави искане за отмяна на влязлото в сила решение. Прилага разпореждане от 07.01.2026 г. на ЧСИ Г. С., постановено по изпълнително дело № 1175/2025 г. Ответната страна – „Артемис“ ООД, чрез пълномощника си, в писмен отговор изразява становище за недопустимост на молбата. При условията на евентуалност, ако съдът я приеме за допустима, се сочи, че молбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че молбата за отмяна е подадена в рамките на предвидения в закона преклузивен срок, от процесуално легитимирано лице и като такава е процесуално допустима. В производството по чл. 307 ГПК Върховният касационен съд проверява формалните критерии за допустимост на молбата за отмяна, които се ограничават до наличието на подлежащ на отмяна съдебен акт, правен интерес за страната, инициирала отмяната, съблюдаване на изискванията на чл. 260, ал. 1 и ал. 2 ГПК за съдържанието и приложенията към молбата за отмяна и спазването на сроковете по чл. 305 ГПК. В случая тези предпоставки формално са налице, поради което молбата следва да бъде допусната за разглеждане по същество. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение