Определение № 50042 от 14.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2316/2022 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Постъпила е молба от „Консентрикс Сървисиз България“ ЕООД, чрез процесуалния му представител адв. А. М., с искане на основание чл. 248, ал 1 ГПК да бъде допълнено определение № 50035 от 26.01.2023г., в производство по чл.288 ГПК, постановено по настоящето гражданско дело относно разноските. В молбата се сочи, че с отговора на касационната жалба, ответникът „Консентрикс Сървисиз България“ ЕООД е поискал присъждане на разноски за производството пред касационната инстанция, като е приложил адвокатско пълномощно от 25 юли 2016г., договор за правна защита и съдействие от 16.12.2017г. и фактура № [ЕГН]/02.01.2018г. Посочва, че с допълнителна молба по делото е представил списък на разноските пред ВКС, към който са приложени освен фактурата и преводно нареждане от ответника за сумата от 2400лв. по сметка на адв. А. Г. М.. Касаторът в срока за отговор е заявил в молба-становище, че молбата, подадена от „Консентрикс Сървисиз България“ ЕООД за допълване на определението по чл.288 ГПК по делото е просрочена и неоснователна. Моли същата да бъде оставена без уважение. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: Молбата е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК, но е неоснователна. С определение № 50035 от 26.01.2023г., постановено по гр.д. № 2316/22г., по описа на ВКС, III г.о., по подадената от И. В. касационна жалба не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № № 6113 от 25.08.2017г., постановено по в.гр.д. № 1478/2017 по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 21136 от 19.12.2016 г., постановено по гр. д. № 36481/2016 г. по описа на Софийски районен съд и с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1, т.2 и т.3 КТ. В полза на ответника по касационната жалба, който е и молител в настоящето производство и с оглед на изхода на делото има право на разноски, не са присъдени такива за касационната инстанция. С отговора на касационната жалба, депозиран в срок в деловодството на ВКС, „Консентрикс Сървисиз България“ ЕООД своевременно е поискал присъждането на разноски за касационната инстанция за адвокатско възнаграждение. Към отговора си, ответникът по касационната жалба е представил: адвокатско пълномощно, договор за правна защита и съдействие от 16.12.2017г., в който е уговорено заплащане на адвокатското възнаграждение по банков път по посочена сметка на адвокат М. и фактура № [ЕГН]/02.01.2018г. от адвокат М. за адвокатско възнаграждение от 2 400лв. с ДДС, в която е посочено, че сумата следва да се заплати по банков път. Действително с молба, депозирана след подаване на отговор на касационната жалба от ответника по касация в процеса на администриране на касационната жалба е представен и списък на разноските пред ВКС, към който са приложени отново фактура № [ЕГН]/02.01.2018г., но и преводно нареждане от 16.02.2018г., за нареден превод от 2400лв. по сметка на адв. А. Г. М. от „Консентрикс Сървисиз България“ ЕООД, без да се посочи основание за превода, освен, че е изписано в графа основания за плащане номер на сметка. Молбата с приложенията неправилно са останали приложени по въззивното гражданско дело-гр.д. №1478/2017г. по описа на СГС. Настоящият съдебен състав намира, че молбата с искане за присъждане на разноски с приложенията към нея за своевременно депозирана и представените към нея доказателства следва да бъдат взети предвид. Независимо от това, настоящият съдебен състав намира, че от представените към отговора на касационната жалба и допълнителната молба доказателства, не може да се направи извод за реално заплащане от ответника по касация на сумата, която се претендира за адвокатско възнаграждение за касационна инстанция. За да бъдат присъдени разноски по чл.78 ГПК страната, която ги претендира, следва да докаже реалното им извършване. Според задължителните указания в Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС - т. 1, съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат тогава, когато страната е заплатила възнаграждението. В съобразителната част на решението е прието, че за да бъде присъдено възнаграждението, страната трябва да е доказала реалното му заплащане на процесуалния си представител; в зависимост от уговорения в договора за правна помощ и съдействие начин на плащане - в брой или по банков път. Заплащането на възнаграждението се доказва или чрез вписване на направеното плащане в самия договор, който има характер на разписка, или с представяне на доказателства за извършен банков превод. Молителят претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лева. Адвокатското възнаграждение е уговорено в представения с отговора на касационната жалба договор за процесуална защита и съдействие от 16.12.2017г. В т. III от него е посочено, че договореното възнаграждение се заплаща по банков път. В конкретния случай от приложеното платежно нареждане без в него да е посочено основание за плащане, свързано с конкретния договор/ фактура, пълномощно или представителство за касационна инстанция за конкретния спор не може да се направи категоричен извод, че същото касае плащане по издадената от адв. М. фактура и за договореното между страните адвокатско възнаграждение. В платежното нареждане от 16.02.2018год., за което се твърди, че е във връзка с доказване заплащането на адвокатското възнаграждение за касационна инстанция в графа основание е посочено само номер на сметка, а в графа пояснения няма отбелязвания, както и няма други отбелязвания освен имената на наредителя и на получателя, поради което не се установява ответното дружество да е направило разход и да е заплатило процесната сума във връзка с договора правна защита и съдействие от 16.12.2017год. за касационна инстанция. След като молителят не е доказал, че адвокатското възнаграждение, което претендира действително е платено, няма основание възнаграждението да му бъде присъдено като разноски по чл.78, ал.3 ГПК, включително по реда на чл.248 ГПК. С оглед изложеното молбата следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение