Определение № 5746 от 27.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5183/2026 г.

Производството е по чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Л. М. Т., с постоянен адрес в Република Австрия, [адрес], против разпореждане № 4649 от 28.04.2026 г. на председателя на седмо отделение на Върховния административен съд (ВАС) по адм. д. № 4078/2026 г. по описа на този съд, с което е оставена без разглеждане подадена от Т. частна жалба с вх. № 10188/ 08.04.2026 г. срещу определение № 10064/13.03.2026 г. по адм. д. № 3040/2026 г. на Административен съд София-град (АССГ) и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател твърди, че по делото следва да бъде приложено предвиденото в чл. 212, ал. 2, вр. с чл. 236 АПК изключение от задължението за приподписване на частната жалба, защото делото е по Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Сочи, че въпреки това е изпълнил указанието на съда и частната жалба е приподписана от адвокат, поради което е редовно подадена. Представянето по делото на адвокатското пълномощно на хартиен носител е невъзможно в указания от съда срок, тъй като жалбоподателят не живее в страната. Навежда довод, че с разпореждането на съда е лишен от правото на справедлив процес в нарушение на чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). Иска отмяна на разпореждането и връщане на делото за разглеждане на частната му жалба по същество. Върховният административен съд, тричленен състав, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Видно е от данните по делото, че Л. М. Т. е сезирал АССГ с жалба срещу заповед № 431/ 06.03.2026 г. на автоконтрольор в отдел "Пътна полиция" при СДВР за прилагане на принудителна административна мярка по Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Съдът с определение № 10064 от 13.03.2026 г. по адм. д. № 3040/2026 г. е отхвърлил подадено от Т. искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорения акт. Л. Т. е подал частна жалба срещу това определение пред ВАС. С разпореждане от 09.04.2026 г. председателят на седмо отделение на ВАС е оставил без движение частната жалба на основание чл. 213а, ал. 6, т. 1, вр. с чл. 231 АПК, като е указал на подателя частната жалба да бъде приподписана от адвокат или юрисконсулт, освен когато жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност, като приложи пълномощно за приподписването. В случай, че жалбоподателят е лице с юридическа правоспособност, да представи удостоверение за придобита юридическа правоспособност. С разпореждането е вписано изрично предупреждение, че при неизпълнение на указанията в цялост и в срок жалбата ще бъде върната. Разпореждането на съда е редовно съобщено на Т. на 17.04.2026 г. Жалбоподателят на 20.04.2026 г. е представил частна жалба, приподписана от адвокат Б. Петков от САК. Към жалбата не е приложено пълномощно за приподписването. С обжалваното в настоящото производство разпореждане № 4649 от 28.04.2026 г. председателят на седмо отделение на ВАС е приел, че даденото задължително указание за отстраняване на констатирана нередовност на подадената частна жалба не е изпълнено изцяло - не е представено пълномощно на приподписалия частната жалба адвокат, поради което обжалването е нередовно. Частната жалба не съответства на чл. 212, ал. 2, вр. с чл. 236 АПК, поради което е оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство - прекратено. Разпореждането е правилно. Подаването на частна жалба е процесуално действие на страната, което изисква жалбата да отговаря на условията на закона за съдържание и приложения. По отношение на частните жалби чл. 236 АПК препраща към правилата на касационното производство, а към изискванията за редовност и допустимост на жалбата - чл. 231 АПК. Съгласно чл. 212, ал. 2 АПК жалбата, с изключение на дела по Закона за административните нарушения и наказания, дела за пенсионно, здравно и социално осигуряване и подпомагане, дела, по които жалбоподателят е освободен от държавна такса или е лице, лишено от свобода с влязла в сила присъда, се приподписва от адвокат или юрисконсулт, освен когато жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност. Към искането се прилага пълномощно за приподписването, а когато жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност - удостоверение за юридическа правоспособност. Председателят на седмо отделение на ВАС е констатирал, че частният жалбоподател не е изпълнил изискването за приподписване на частната жалба и представяне на пълномощно или документ за юридическа правоспособност, поради което на основание чл. 213а, ал. 1 АПК е дал задължителни указания на страната в тази насока. Безспорно е, че частната жалба в указания срок е приподписана от адвокат. Безспорно е също, че пълномощно на адвоката не е представено. При тези данни правилно председателят на седмо отделение на ВАС е приел, че задължителните указания, дадени с разпореждането от 09.04.2026 г., не са изпълнени изцяло, поради което е обосновал извод за нередовност на частната жалба и с обжалваното разпореждане я е оставил без разглеждане и е прекратил образуваното производство по делото. Съдът следи служебно за редовността и допустимостта на обжалването. Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че указанието на съда е неправилно, тъй като в случая е приложимо изключението, посочено в чл. 212, ал. 2 АПК - делото по основното производство е по ЗАНН. Оспорената пред Административния съд София - град заповед е за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171 ЗДвП. Принудителната административна мярка, макар също като наказанието, да е по своята същност държавна принуда, има друга цел. Принудителната административна мярка не е насочена към личността на дееца - да санкционира неправомерното му поведение, а е насочена към правните последици - да се предотврати и преустанови административното нарушение (чл. 22 ЗАНН). Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП принудителната мярка се прилага с мотивирана писмена заповед на съответния компетентен орган. Според чл. 172, ал. 5 ЗДвП обжалването на заповедите по ал. 1 се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Този ред е приложимият ред и по отношение на всички процесуални действия на съда и страните в това производството. Недоказан е доводът на Л. Т., че живее в чужбина, за което обстоятелство е представил документи пред съда, поради което е бил в невъзможност в указания срок да представи пълномощно. Жалбоподателят частично е изпълнил задължителните указания на съда. По делото няма данни да е искал удължаване на срока за представяне на адвокатско пълномощно, нито да се е ползвал от възможността на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че с обжалваното разпореждане му е нарушено правото на справедлив процес, гарантирано по чл. 6 ЕКПЧ. Л. Т. е упражнил правото си на жалба, т.е. достъпът му до съд е гарантиран. Упражняването на това право обаче следва да бъде съответно на законоустановените предпоставки, които могат да бъдат абсолютни и относителни. Ефективната реализация на правото на справедлив съдебен процес се постига чрез точно изпълнение на нормативните изисквания и законосъобразните процесуални действия на съда. В конкретния случай частният жалбоподател не е изпълнил дадени от съда в съответствие с приложимите законовите разпоредби конкретни задължителни указания и с вписано изрично предупреждение за негативните правни последици, които ще търпи от неизпълнението им. Предвид изложеното, обжалваното разпореждане не страда от наведените с частната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила като правилно постановено. Воден от горното, Върховният административен съд, тричленен състав