Определение № 55 от 12.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3745/2017 г.

Производство по чл.248 ГПК. С молба вх. № 10801/13.12.2018 г. на П. К. Р. чрез адвокат С. Т. от САК е поискано да бъде изменено и допълнено решение № 232 от 16.11.2018 г. по гр.д. № 3745/2017 г. на ВКС, ІV г.о. в частта за разноските, като се присъдят всички поискани разноски съгласно списъка за разноски, както е поискано в касационната жалба. В молбата са изложени съображения, че се дължат разноски за внесените държавни такси по делото, както и за процесуално представителство по делото, които съдът следва да присъди в тежест на другата страна. От „МУРАТОВ ПРОПЪРТИ” ООД, представлявано от управителя Г. С. С., не е подаден писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че молбата за изменение на съдебния акт в частта за разноските е подадена от процесуално легитимирана страна и в срока по чл.248 ГПК, поради което е редовна и допустима. Разгледана по същество молбата е частично основателна. С решение № 232/16.11.2018 г. по делото, настоящият състав на Върховния касационен съд е отменил въззивното решение и вместо това е отхвърлил предявения иск на „Муратов Пропърти” ООД срещу Н. Р. Р. и П. К. Р. на основание чл.40 ЗЗД като е присъдил разноски на касатора П. К. Р. в размер на 300 лева. В останалата част, по предявените искове на основание чл.26, ал.1, вр. чл.38 ЗЗД и чл.108 ЗС, делото е върнато за ново разглеждане от друг въззивен състав на съда. С молбата по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта му за разноските, П. К. Р. чрез адвокат С. Т. от САК е поискала да й се присъдят всички разноски по делото, но според чл.78, ал.3 ГПК, ответникът има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от иска, т.е. след окончателното приключване на спора по всеки от предявените искове. Ето защо, съдът е присъдил разноски на П. К. Р. в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 15.06.2017 г., тъй като производството по останалите искове не е приключило и на ответника не се дължи изцяло уговорената сума от 900 лева. В тази връзка, молбата по чл.248 ГПК е основателна до 1/3 от внесените държавни такси в касационната инстанция или за общо 202,64 лева /10 лева за допускане, 96,32 лева – за разглеждане по същество и 96,32 лева – по молбата за отмяна/, които следва да бъдат присъдени по иска с правно основание чл.40 ЗЗД. В останалата част, молбата за изменение на съдебния акт е неоснователна, тъй като липсват доказателства за изплатените разноски във въззивната инстанция на процесуалния представител на П. К. Р., както се твърди в касационната й жалба, поради което възнаграждението на този ответник за един адвокат по чл.78, ал.3 ГПК /изплатено пред първоинстанционния съд/ ще се определи с решението на въззивния съд, с оглед изхода на спора. Предвид изложените съображения, настоящият състав намира, че молбата за изменение на решението в частта му за разноските е частично основателна, а задължението на ответника за разноски пред касационната инстанция е в размер на общо 502,64 лева, от които 300 лева за изплатено адвокатско възнаграждение /присъдени с решение № 232 от 16.11.2018 г./ и 202,64 лева - съответната част на внесените държавни такси по молбата за отмяна и по касационната жалба, въз основа на която е постановено решение за отхвърляне на иска по чл.40 ЗЗД. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение