Определение № 5837 от 15.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3527/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 6136/04.06.2025 г. на Г. Х. Н., [населено място], чрез адвокат Х. Т., срещу разпореждане № 905/30.05.2025 г. по в.гр. д. № 15/2025 г. на Софийски окръжен съд, с което е върната частна касационната жалба вх. № 5780/27.05.2025 г. срещу решение № 258/19.05.2025 г. по в. гр. д. № 15/2025 г. на Софийски окръжен съд относно постановените привременни мерки по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК. Жалбоподателят счита определението за неправилно, тъй като по претенцията на Ю. Д. Г. въззивният съд се е произнесъл за първи път. Ответникът по жалбата Ю. Д. Г., [населено място], чрез адвокат Ц. Д., в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК, счита, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното разпореждане е прието, че подадената от Г. Н. частна касационна жалба срещу решение № 258 от 19.05.2025 г. по в.гр. д. № 15/2025 г. на Софийски окръжен съд в частта относно определените привременни мерки на основание чл. 344, ал. 2 ГПК следва да бъде върната. Съдът е посочил, че се е произнесъл като въззивна инстанция по това искане, като е отменил акта на първоинстанционния съд. Решението му в тази част, имащо характер на определение, е необжалваемо, съобразно приетото в т. 6 на ТР №1/2001 г., ОСГК на ВКС. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че обжалваното разпореждане е правилно, поради което следва да се потвърди. С въззивното решение, постановено във фазата по допускане на делбата, е отменено първоинстанционното решение в частите, с които: 1/ оставено е без уважение искането на Г. Н. да се задължи Ю. Г. да й заплаща сумата от 300 лева месечно за ползването на гараж №19 с идентификатор *****, находящ се в [населено място],[жк], [улица], №27, ет.1, с площ от 30, 68 кв.м., заедно с 0,64% ид.ч. от общите части на сградата без подземните гаражи, заедно със съответните части от правото на строеж; 2/ постановено е на основание чл. 344, ал. 2 ГПК допуснатият до съдебна делба гараж №19 да се ползва от Г. Н. до окончателното извършване на делбата. Вместо това въззивният съд е постановил друго, с което: 1/ на основание чл. 344, ал. 2 ГПК е предоставено ползването на допуснатият до съдебна делба гараж №19 на Ю. Г. до окончателното извършване на делбата; 2/ на основание чл. 344, ал. 2 ГПК Ю. Г. е осъден да заплаща на Г. Н. сумата 80 лева месечно, считано от момента на постановяване на акта до окончателното извършване на делбата или неговото изменение, или отмяна, срещу ползването на собствената й 1/2 ид. ч. от подземен гараж № 36 на ниво-1, с идентификатор ***** с площ от 20,66 кв.м., заедно с 2,212% ид.ч. от общите части на сградата и 0,270% ид.ч. от правото на собственост върху терена с адрес [населено място], [улица], ет. -1, №36; 3/ на основание чл. 344, ал. 2 ГПК Ю. Г. е осъден да заплаща на Г. Н. сумата 115 лева месечно, считано от момента на постановяване на акта до окончателното извършване на делбата срещу ползването на собствената й 1/2 ид.ч. от процесния гараж №19. Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 3 ГПК определението, с което съдът се произнася по искането на съделител за постановяване на привременни мерки по чл. 344, ал. 2 ГПК, може да бъде изменено от същия съд или да се обжалва с частна жалба. Съобразно приетото в т. 6 от ТР №1/2001 г., ОСГТК на ВКС, определенията по чл. 213, б. "б" ГПК /отм., сега чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК/, подлежат на двуинстанционно разглеждане. ВКС се произнася по жалби срещу тези определения само в случаите, когато са постановени за първи път от въззивен съд. Такова е и определението по чл. 282, ал. 3 ГПК /отм., сега чл. 344, ал. 3 ГПК/ - за отреждане на делбени имоти за ползване на съделителите до окончателно извършване на делбата. В случая въззивния съд се е произнесъл по претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК на съделителя Г. Н. като въззивна инстанция, поради което решението му в частта, имаща характер на определение, е окончателно и не подлежи на касационен контрол. Ирелевантно е дали ответникът е направил искане в първоинстанционното производство за ползване на процесния гараж № 19. Искането за администриране гражданските правоотношения свързани с ползването на процесния гараж, е въведено като предмет на делото пред първоинстанционния съд. Доколкото след обжалване на първоинстанционното решение в тази част претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК е била обект на разглеждане и пред въззивния съд, то предвиденият в ГПК процесуален ред за защита е изчерпан. С оглед изложеното, частната жалба, като неоснователна, следва да се остави без уважение, а обжалваното разпореждане да се потвърди. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.