Определение № 435 от 18.09.2026 г. на ВКС по н. д. № 829/2026 г.

Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК. С разпореждане № 11730/09.09.26 г. по НЧХД № 12930/26 г. по описа на Районен съд – гр. София, 106-и състав, съдебното производство по делото е прекратено и е повдигнат спор за подсъдност пред Върховния касационен съд. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: По повод депозирана частна тъжба от К. Д. Т., с постоянен адрес с. Н. х., общ. Елин Пелин, обл. София, подадена чрез адв. П. П., е било образувано НЧХД № 94/25 г. по описа на Районен съд – гр. Елишн Пелин срещу П. Р. К.. С тъжбата и с допълнението към нея са повдигнати обвинения за извършени от К. престъпления против честта и достойнството на частната тъжителка – обида и клевета.С разпореждане от 27.10.2025 г. съдията-докладчик е прекратил съдебното производство по делото, лаконично отбелязвайки, че престъпленията са извършени в района на гр. София, поради което делото следва да се разгледа от Софийския районен съд. След изпращане на делото в Софийския районен съд е било образувано НЧХД № 15687/25 г. С определение от 30.04.26 г. съдията-докладчик е изразил несъгласие с мотивите на колегата си от Районен съд – гр. Елин Пелин, развил е доводи и в защита на наличието на предпоставките по чл. 43, т. 1 от НПК, прекратил е съдебното производство и е повдигнал пред Върховния касационен съд спор за подсъдност. С определение, постановено по КНЧД № 487/2026г., състав на касационния съд е споделил аргументите на съдията от Софийския районен съд за определяне на местната подсъдност съобразно критериите за център на интереси на засегнатото лице с оглед данните за местоизвършване на деянията, и не на последно място, се е съгласил с алтернативно изложените аргументи, защитаващи твърдението, че са налице и предпоставките на чл. 43, т. 1 от НПК, за да бъде разгледано делото от РС – гр. Елин Пелин. Повторно пред касационния съд се повдига спор за подсъдност с аналогични доводи, като делото, след като е било образувано пред РС – гр. Елин Пелин, е било отново прекратено и изпратено на Софийския районен съд. В определението на РС – гр. Елин Пелин се твърди, че уточненият адрес на Комисията за защита на личните данни предопределя местната подсъдност на делото и компетентността на Софийския районен съд. Съдията-докладчик от Софийския районен съд не се е съгласил с мотивите на посоченото определение и с разпореждане № 11730/09.09.26 г. по НЧХД № 12930/26 г. по описа на 106-и състав е прекратил съдебното производство, повдигайки спор пред касационната инстанция. Настоящият състав няма основание да ревизира определението си от 04.06.2026 г. по КНЧД № 487/2026 г., още повече че очевидно от съображения за процесуална икономия са споделени аргументите на Софийския районен съд, изложени в определението от 30.04.2026 г. по НЧХД № 15687/25г., касаещи наличието на предпоставките на чл. 43, т. 1 от НПК за определяне на местно компетентен съд. Не на последно място следва да се тълкува правилно изложеното от тъжителката в допълнителната молба-уточнение от 02.05.2025 г. /стр. 71 от НЧХД № 94/2025 г./ относно твърденията за обидни или клеветнически изявления пред Комисията за защита на личните данни. Посочените обстоятелства са дали основание на съдията-докладчик по НЧХД № 12930/2026 г. по описа на Софийския районен съд да прекрати съдебното производство пред себе си и да сезира касационната инстанция с изложения спор. Водим от горното, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение