Решение № 3534 от 30.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8248/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. А. М., гражданин на Сирия, чрез законния му представител по реда на чл. 25 ЗУБ адв. Б. Шаламанова, против решение № 18084/28.05.2025 г., постановено по адм. дело № 3988/2025 г. по описа на Административен съд – София - град. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира се отмяна на съдебното решение и връщане на делото на първоинстанционният съд, алтернативно постановяване на ново по същество, с което да бъде отменено като незаконосъобразно решението на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ). Ответникът – председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС), чрез процесуалните си представители юристконсулти Хичовски и Кръстева оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. В съдебно заседание юрк. Хичовски представя писмена справка за актуалната обществено – политическа обстановка към 30.09.2025 г. в Сирийска арабска република, както и справка от 20.10.2025 г., относно военната служба в Сирийска арабска република, издадени от ДАБ при МС, приети като доказателства по делото. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението по заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 84 ЗУБ е отхвърлил жалбата на К. А. М., гражданин на Сирия, против решение № 2720 от 27.03.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, в съответствие с административнопроизводствените правила и действащите материалноправни разпоредби. Административният съд е приел, че в настоящия случай правилно административният орган е преценил, че в хода на производството не се установява спрямо жалбоподателя да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Не може да се обуслови извод за осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ. От установените по делото факти не може да се направи извод, че подобни обстоятелства са мотивирали жалбоподателя да напусне страната си по произход. С оглед на това съдът е приел, че не може да се направи безспорен и категоричен извод, че спрямо кандидата е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Приел е, че така установеното не попада в предметния обхват на предпоставките на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. След извършена съвкупна преценка на фактите в изложената от жалбоподателя бежанска история, съдът формира извод, че не се установява наличието на предпоставките за предоставяне статут на бежанец. Съдът е разгледал и основанията за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут, като е приел, че не е доказана в конкретния случай реална опасност от тежки посегателства спрямо К. А. М. като изброените в чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Административният съд е заключил, че в настоящия случай правилно административният орган е преценил, че няма основания да се приеме, че жалбоподателят е напуснал Сирия поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция – обстоятелства, визирани в чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ. Срещу него не са били предприети такива действия от официалните власти или от конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Твърдения за обстоятелства от характера на тези по чл. 9, ал. 1, т. 2 - изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание молителят не е направил. Изхождайки от бежанската история на К. А. М. и от актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Сирия със справка № МД–02–159 от 14.03.2025г. и вх. № МД–02–200 от 08.04.2025г. на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, първоинстанционният съд е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Направил е извод за значително подобрение на обществено-политическата обстановка в Сирия. Посочил е, че обстановката в страната на произход на кандидата за хуманитарен статут е претърпяла съществена промяна, но същата не отговаря на критериите по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ - наличие на тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, тъй като държавата започва да се възстановява, предприети са мерки за гарантиране правата на гражданите на Сирия и възстановяване на дейността на институциите. Съдът е споделил напълно мотивите на административния орган, изложени в решението относно най-добрия интерес на детето. Посочил е, че цялото семейство на кандидата е останало в страната им по произход, като при връщането на кандидата в страната му по произход той ще може да бъде обгрижван от своето семейство. При така установеното от фактическа и правна страна съдът е направил извод, че не са налице предпоставките на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на търсещия международна закрила гражданин на Сирия. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че административният съд не е съобразил всички относими факти за случая. В мотивите на постановеното решение са обсъдени обстоятелствата, касаещи основателността на подадената от К. А. М. жалба, като съдът е достигнал до обосновани изводи за неналичие на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Видно от проведеното с чужденеца в хода на административното производство интервю, обективирано в протокол с рег. № 16008/16.10.2024 г., той е заявил пред интервюиращ орган, че не помни точно на коя дата е напуснал страната си на произход, но целия път от Сирия през Турция до България му отнел 10 дни, като е останал в Турция около три дни и после е преминал в страната ни не по законоустановения ред, в група през гората. В проведеното интервю жалбоподателят изрично е заявил, че майка му е взела решение да напусне страната си по произход, като родителите му са му казали, че „ще направи събиране на семейство“. Посочил е, че към датата на провеждане на интервюто семейството му е в Сирия, област Дараа. Твърди, че в Сирия не е имал проблеми като арабин и мюсюлманин. Посочил е,че град Дараа се контролира от режима, но областта около него са под контрола на Свободната армия, не знае в какво се изразяват действията на Свободната армия, „те правят нещо добро, спират режима да влиза при нас“, като Свободната армия стои на границата на самото село, готови да спират режима да влиза и последно такъв опит е имало два месеца преди датата на провеждане на интервюто. Посочил е, че не е преминал военно обучение, не е участвал във военни действия, в селата няма военни действия, не е имало заплахи, отправени лично към него или към семейството му, не е бил жертва на отвличане или тормоз, не е насилван, не е задържан, нито арестуван, нито съден. В края на интервюто е посочил, че баща му и брат му са починали от режима по време на инцидент. Като причина за напускане на страната сочи липсата на сигурност, като твърди, че ако се върне, ще го арестуват и иска закрила и събиране със семейството му. Изложеното обосновава извод, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, напуснал държавата си по произход в търсене на по–добри условия за живот и реализация. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай в конкретната бежанска история на К. А. М. не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Видно от бежанската история на търсещия закрила, К. А. М. не е доказал по отношение на него да има наличие на основателни причини, пораждащи страх от преследване поради неговата религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. От представената по делото административна преписка, както и от приложените доказателства, най-вече от проведеното с чуждия гражданин интервю не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на преследване. Спрямо него не е било упражнявано физическо насилие и не е бил обект на репресии. По тези съображения крайният извод на първостепенния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. В настоящия случай не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, тъй като данните, съдържащи се в проведеното с него интервю, налагат извод за липса на доказателства К. А. М. да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне. От проведеното интервю с чужденеца се установява, че същият не е заявил опасения за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение в Сирия. Не е установено върху него да е упражнено насилие или да са отправяни заплахи, както и не е бил принуждаван да напусне Сирия. За него не съществува реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. По отношение на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ е извършен анализ на предоставената от К. А. М. бежанска история и актуална информация относно обстановката в Сирия. От съдържащите се по делото справки относно актуалното положение в Сирия следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. Въз основа на приложените доказателства се установява, че не е налице въоръжен конфликт, съпроводен със степен на безогледно насилие, който би довел до реална опасност от тежки и лични заплахи за чужденеца. В случая общата обстановка по сигурността е сравнително стабилна, като е налице надежда за възстановяване на политическите институции и внедряването на нова политическа култура. Тези обстоятелства се потвърждават и от приетата като доказателство в касационното производство справкс с вх. № МД-02-528/30.09.2025 г. относно актуалното положение в страната. Не се установява в Сирия да съществува безогледно (безразборно) насилие, както и то да достига до толкова високо ниво и съответно да се изисква по–ниско ниво на отделни елементи, за да се констатират съществени основания, въз основа на които да се смята, че цивилно лице, върнато на територията на страната си на произход, ще бъде изложено на реална опасност от тежки посегателства, изразяващи се в тежки заплахи срещу живота или личността му по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, респ. чл. 15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕС. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Касаторът не посочва данни, въз основа на които да се направи извод за реална опасност за него от смъртно наказание или екзекуция или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание в страната на произход. Не се споделят възраженията на жалбоподателя, че при постановяване на съдебния акт не са отчетени най – висшите интереси на детето. Съгласно чл. 6а от Закона за убежището и бежанците, при прилагането на закона водещ е принципът за защита на най-добрия интерес на детето, който е съобразен от административния орган в конкретния случай. В конкретния случай органът е обсъдил и е изложил мотиви по отношение на представените доказателства в хода от специализираните органи на закрила на детето. С тях е дадено заключение, че основните права на чужденеца не са нарушени, не съществуват преки и непосредствени рискове за физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социалното развитие на детето. Налице е направена преценка от административния орган за евентуалните рискове при връщане на кандидата в страната му на произход. От доказателствата по делото се формира правно заключение, че висшият интерес на детето, зачитане на правата на човека и на човешкото достойнство, ще бъдат съхранени при връщане в Сирия. По силата на чл. 10 от Директива 2008/115, преди да се вземе решение за връщане, се отчитат най-висшите интереси на детето. Решението на органа не противоречи на изискванията на Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23.06.2013 г. за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила, Хартата на основните права на Европейския съюз, Конвенция на ООН за правата на детето от 1989 г. и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. При преценяването на висшия интерес на детето държавите членки обръщат особено внимание на следните фактори: възможностите за събиране на членовете на семейството на едно място; благосъстоянието и социалното развитие на ненавършилия пълнолетие, като се обърне особено внимание на неговата лична ситуация; съображенията за безопасност и сигурност, особено когато съществува риск ненавършилият пълнолетие да е жертва на трафик на хора; мнението на ненавършилия пълнолетие в съответствие с неговата възраст и зрялост. В съображение 19 на Директива 2011/95 на Европейския парламент и на Съвета е посочена необходимостта да се разшири понятието "членове на семейството", за да се вземат предвид различните конкретни обстоятелства на зависимост и специално внимание, което да бъде отделено на висшия интерес на детето. В съображение 18 е предвидено, че "висшият интерес на детето" следва да има първостепенно значение за държавите - членки при изпълнението на директивата. При определяне на висшия интерес на детето държавите - членки следва да обръщат особено внимание на принципа за целостта на семейството. В конкретната хипотеза административният съд безспорно е установил, че цялото семейство на кандидата е останали в страната им по произход – Сирия, в областта Дараа, като при връщането си в страната му по произход ще може да бъде обгрижван от своето семейство. От събраните по делото доказателства се установява, че е извършена необходимата преценка съгласно § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето, като са взети предвид релевантните обстоятелства относно личността на непълнолетния – неговата възраст, произход, семейна среда, както и възможностите за грижа и закрила. Неоснователно е и възражението, че първоинстанционният съд не е уведомил Дирекция „Социално подпомагане“ техен представител да участва по делото. В случая органът се е съобразил с изготвеното от Агенция за социално подпомагане, отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ – Красно село писмо, като подробно е разгледан статута на жалбоподателя като непълнолетен и е посочено, че не съществува риск за сигурността му на територията на Сирия. Не се споделя от настоящия съдебен състав и възражението, че първоинстанционният съд не е уведомил Дирекция „Социално подпомагане“ за възможността неин представител да участва в производството. Участието на дирекцията не е задължително във всички случаи, а е обусловено от преценката на съда за необходимостта от защита на интересите на детето чрез нейно процесуално представителство. В конкретния случай съдът е разполагал с писмо рег. № 16008/28.11.2024 г., изготвено от Агенция за социално подпомагане, отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ – Красно село, което съдържа релевантна информация относно социалната среда и интересите на детето, поради което не е било необходимо допълнително участие на представител на дирекцията. Наред с това, липсват данни по делото Дирекция „Социално подпомагане“ да е поискала конституиране като страна или да е заявила участие в процеса, поради което не може да се приеме, че е налице процесуално нарушение, довело до ограничаване на правото на защита или до постановяване на неправилен съдебен акт. Само по себе си неучастието на представител на дирекцията не представлява съществено нарушение, когато съдът е събрал и обсъдил достатъчно доказателства относно обстоятелствата, свързани с детето. В този смисъл съдът приема, че е налице достатъчна и мотивирана преценка относно най-добрия интерес на детето, съобразена с изискванията на закона. Липсват допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обуславят отмяна на акта. Неоснователни са и възраженията на касатора, свързани с твърдяното наличие на родственик – чичо, който е получил статут и пребивава в Република България и изявява желание да се грижи за него, което според него обуславя необходимост от предоставяне на закрила или от продължаване на производството. На първо място от доказателствата по делото се установява, че в хода на административното производство, включително при проведеното интервю, касаторът не е посочил съществуването на такъв родственик. Подобни твърдения се въвеждат едва в по-късен етап на производството. На следващо място, дори да се приеме за установено наличието на такъв родственик, това обстоятелство е ирелевантно към предмета на спора. Наличието на чичо, който е получил статут и пребивава в Република България не представлява правно основание за предоставяне на международна закрила по смисъла на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, нито създава самостоятелно право на пребиваване на територията на Република България. Международната закрила се предоставя при наличие на изчерпателно изброените в закона материалноправни предпоставки, свързани с риск от преследване или тежки посегателства, а не въз основа на съществуването на родствени връзки в или извън страната. В този смисъл дори да се приеме, че касаторът има чичо, със статут на пребиваване в България, това обстоятелство не поражда задължение за българската държава да му предостави закрила или да допусне пребиваването му на това основание. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на материалния закон. Първоинстанционният съд след направен анализ на събраните доказателства е обосновал правилен правен извод за липса на предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ, респективно за валидност и законосъобразност на оспореното административно решение. Преценката на съда е основана на цялостен анализ на твърденията на лицето и заявените от него по време на проведеното интервю данни, както и на установените по делото факти. Изложените в решението мотиви са логични и обосновани, и съответстват на приобщените по делото доказателства. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд – София - град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,