Определение № 208 от 15.04.2016 г. на ВКС по т. д. № 614/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба от адвокат Ф. Р. Р. от САК като особен представител на Р. А. Г. срещу определение № 1557 от 08.06..2015 г. по т.д. №2068/15 на САС, с което е постановено оставяне без разглеждане на частната жалба на същия жалбоподател срещу разпореждане № 21927 от 31.10.2014 г. на СГС, ТО, 6-8 с-в по т.д. № 8939/12 на същия състав за оставяне без уважение на молба на същия от 24.09.2014 г. за определяне на по-висок размер на дължимото възнаграждение за особен представител на ответника от първоначално определения такъв. Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК. За да постанови обжалваното определение, въззивният състав на САС е счел, че страната, представлявана от особения представител не разполага с право на самостоятелна частна жалба срещу акт на съда, с който е постановен отказ от определяне повторно на по-висок размер на дължимото възнаграждение за особен представител на ответника от първоначално определения такъв. Съдът е изложил съображения за това, че подобен акт не е сред тези, които подлежат на самостоятелно обжалване с частна жалба. Настоящият състав на ВКС, Второ т.о. не споделя така изложените изводи по следните съображения: ВКС последователно в своята практика приема, че е допустимо обжалването с частна жалба от страна на самия особен представител на произнасянето на съдилищата относно определянето на размера на възнаграждението за особен представител на страната, назначен от съда, съгласно чл.46 ал.6 ГПК: ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 936 по ч. т.дело № 3334/14 година на ВКС, Първо т.о., ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 626 по ч. т. дело № 2803 по описа за 2015г. на ВКС,Второ т.о. и други. Следователно частната жалба на адвокат Ф. Р. Р. от САК назначен на основание чл.47 ал.6 ГПК с резолюция от 25.02.14 г. по т.д. 8939/12 на СГС, ТК за особен представител на Р. А. Г. срещу разпореждане № 21927 от 31.10.2014 г. на СГС, ТО, 6-8 с-в по т.д. № 8939/12 на същия състав за оставяне без уважение на молба на същия от 24.09.2014 г. за определяне повторно на по-висок размер на дължимото възнаграждение за особен представител е допустима и следва да се разгледа от страна на въззивния съд по същество. С оглед изложеното Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение