Решение № 2872 от 16.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11884/2025 г.

Производството е реда на по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Програмния оператор (ПО) по Програма „Опазване на околната среда и климатичните промени” (ПООСКП) на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021 г. (ФМЕИП) срещу Решение № 1180 от 08.10.2025 г. по адм. дело № 189/2025 г. на Административен съд – Смолян, с което е отменено Решение № 269 от 11.12.2024 г. на ръководителя на ПО по ПООСКП в частта му по т. І, с която е постановен отказ за верификация на разходи в размер на 29 760,63 лв. по Искане за окончателно плащане № 3 от 19.11.2024 г. на община Рудозем по Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (ДБФП) № Д-30-24 от 28.04.2023 г.

Касационният жалбоподател – ръководителят на ПО по ПООСКП на ФМЕИП, счита обжалваното решение за неправилно - постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни доводи в полза на защитната си теза и сочи, че от страна на първоинстанционния съд неправилно е прието, че не е посочено правното основание за недопустимост на процесните разходи. Сочи, че Програма „Опазване на околната среда и климатичните промени”, съфинансирана от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021 г., се изпълнява в съответствие с Регламента за изпълнението на Финансовия механизъм на ЕИП 2014-2021 г. Прави искане решението да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение, в случай че такива са претендирани.

Ответникът по касационната жалба – община Рудозем, не представя становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди становищата на страните, наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

По делото е установено от фактическа страна, че на 15.02.2023 г. между община Рудозем (бенефициер на проекта) от една страна и община Мадан, община Девин, Клуб „Икономика 2000”, Сдружение „Клуб за зелени политики” и IOWA AS, Норвегия (проектни партньори) от друга страна е сключено партньорско споразумение за общо изпълнение на проект: „Общините Рудозем, Мадан и Девин работят заедно за повишаване на общинския капацитет за намаляване на емисиите на парникови газове и адаптация към променящия се климат”.

На 28.04.2023 г. между Министерството на околната среда и водите (МОСВ) в качеството му на Програмен оператор по Програма „Опазване на околната среда и климатичните промени”, финансирана от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, и община Рудозем е сключен Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (ДБФП) № Д-30-24 с рег. № BGENVIRONMENT-4.004-0002, с наименование на проекта „Общините Рудозем, Мадан и Девин работят заедно за повишаване на общинския капацитет за намаляване на емисиите на парникови газове и адаптация към променящия се климат”. Предоставената безвъзмездна финансова помощ по проекта е в размер на 480 502,50 евро или 939 781,21 лева.

На 19.11.2024 г. от община Рудозем е подадено Искане за окончателно плащане ведно с пакет отчетни документи № 3 на обща стойност 578 482,09 лв., от които 553 110,37 лв. безвъзмездна финансова помощ (БФП) и 25 371,72 лв. собствен принос.

С т. І от Решение № 269 от 11.12.2024 г. ръководителят на ПО по ПООСКП отказва верификация на разходи на община Рудозем в общ размер от 29 760,63 лв. по Искане за окончателно плащане № 3 от 19.11.2024 г. по проект „Общините Рудозем, Мадан и Девин работят заедно за повишаване на общинския капацитет за намаляване на емисиите на парникови газове и адаптация към променящия се климат”, както следва:

1. Разходи за персонал община Рудозем - Експерт 2 енергийна ефективност – Д2, Д4, Д5, Д6, Д8 (фонд: ФМ на ЕИП, режим на финансиране: Неприложимо, допустим) – 1 416,64 лв.;

2. Разходи за персонал община Рудозем - Експерт 3 в областта на стратегическото планиране - Д2, Д4, Д5, Д6, Д8 - 5 678,33 лв.;

3. Разходи за персонал община Рудозем - Експерт нормативна уредба и обществени поръчки – Д4, Д5, Д6, Д7 – 60,20 лв.;

4. Разходи за персонал община Рудозем – Експерт нормативна уредба –Д4, Д5, Д6, Д7 (фонд: ФМ на ЕИП, режим на финансиране: Неприложимо, допустим) – 5,99 лв.;

5. Разходи за командировки община Девин - Разходи самолетни билети София – Осло – София, дневни и квартирни Девин – Д1 – 453,67 лв.;

6. Разходи за командировки община Девин - Разходи самолетни билети София – Осло – София, дневни и квартирни Девин – Д3 – 1 361,02 лв.;

7. Разходи за командировки Клуб „Икономика 2000” - Разходи за командировка в страната, пътни, дневни и квартирни Клуб „Икономика 2000” – Д1 – 4 479,12 лв.;

8. Разходи за командировки Клуб „Икономика 2000” - Командировки в страната, КИ2000 – Д5 – 5 436,00 лв.;

9. Разходи за експерт Клуб „Икономика 2000” - Счетоводител на Клуб „Икономика 2000” – Д1 – 102,48 лв.;

10. Разходи за експерт Клуб „Икономика 2000” - Експерт 2 енергийна ефективност – Д2, Д4, Д5, Д6 – 2 112,48 лв.;

11. Разходи за командировки Клуб за зелени политики - Командировки в страната, КЗП – Д5 – 4 805,87 лв.;

12. Разходи за експерт Клуб за зелени политики - Счетоводител на Клуб за зелени политики – Д1 – 0,05 лв.;

13. Разходи за експерт на Клуб за зелени политики - Експерт обучение и връзки с обществеността – Д2, Д3, Д6, Д8 – 2 700,00 лв.;

14. Разходи за персонал, общо в размер на 1 148,78 лв.

Като правно основание за отказа от т. І.1 до т. І.13 са посочени чл. 7, 17 и 23 от специфичните условия на ДБФП и чл. 1, чл. 4, чл. 25, ал. 3, чл. 48, т. 2 и чл. 53, т. 8 от общите условия на ДБФП.

Като правно основание за отказа по т. І.14 са посочени чл. 7 и чл. 8, ал. 2 от специфичните условия на ДБФП, чл. 28, ал. 6, 10, 12 и 13 и чл. 48, т. 3 от общите условия на ДБФП.

Обжалваното съдебно решение е постановено при ново разглеждане на делото – с Решение № 7031 от 25.06.2025 г. по адм. дело № 5513/2025 г. на ВАС, седмо отделение е отменено Решение №270 от 05.03.2025 г. на Административен съд – Смолян по адм. дело №7/2025 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Задължителните указания на касационната инстанция са, че оспореният административен акт не попада в приложното поле на ЗУСЕФСУ, очертано от чл. 1, ал. 2 от същия закон, както и § 4 и 5 ДР ЗУСЕФСУ.

Нормативната уредба по Програма „Опазване на околната среда и климатичните промени” е публично достъпна на: https://www.eeagrants.bg/programi/okolna-sreda/dokumenti/memorandum-za-razbiratelstvo-otnosno-izplnenieto-na-fm-na-eip-2014-2021-g.

Република България е член на Европейското икономическо пространство съгласно Споразумение за участието на Република България и Румъния в Европейското икономическо пространство, ратифицирано със закон, обнародван в Държавен вестник, бр. 13 от 2008 г., като самото споразумение е обнародвано в ДВ, бр. 19/2012 г., в сила за Република България от 09.11.2011 г. В чл. 6 от Протокол 38б от Споразумението между Европейския съюз и Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия, Република България е посочена като бенефициер наред с други страни - членки на ЕС. Между Република България, Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия е сключен Меморандум за разбирателство относно изпълнението на Финансовия механизъм на ЕИП 2014-2021 г., ратифициран със закон, обнародван в ДВ. Правната рамка на Финансовия механизъм на ЕИП 2014 г. - 2021 г. е определена в чл. 2 от Меморандума и обхваща Протокол 38в към Споразумението за ЕИП относно Финансов механизъм на ЕИП 2014 г. -2021 г., Регламента за изпълнение на Финансовия механизъм на ЕИП 2014 г. - 2021 г., одобрен от държавите-донори в съответствие с член 10.5 от Протокол 38в, Програмните споразумения, които се сключват за всяка програма, и Насоки за изпълнение, приети от Комитета на финансовия механизъм, в съответствие с Регламента.

По Програма „Опазване на околната среда и климатичните промени” безвъзмездна финансова помощ се предоставя чрез Финансовия механизъм на ЕИП за програмен период 2014-2021.

Всички актове, формиращи правния обхват на регулация относно средствата, за които е спорът, регламентират спорните отношения и това изключва приложимост на процедурите по ЗУСЕФСУ. Съдебен контрол върху оспорения административен акт е допустим на основание правилата на Регламента за изпълнение на Финансовия механизъм на ЕИП 2014-2021, приет от Комитета за ФМ на ЕИП, съгласно чл. 8 от Протокол 38в на Споразумението за ЕИП и предвид чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България.

За да отмени административния акт при новото разглеждане на делото, съдът е приел, че административният орган не е изпълнил изискването за посочване на правното основание за издаване на отказа. Не е достатъчно ръководителят на ПО да се позове на разпоредбите на специфичните и общи условия на ДБФП. Административният орган е задължен да изрази волята си по ясен и недвусмислен начин, за да се даде възможност на адресата на издадения акт да защити в пълнота правата и интересите си и на съда да извърши съдебната проверка за законосъобразност на оспорения акт, доколкото съдът е ограничен от рамките на приетите от органа нарушения и правни основания.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Отказът е основан единствено на специфичните и общите условия на ДБФП. Една от посочените от административния орган клаузи от ДБФП е чл. 23, който дава правната рамка на управлението и контрола върху процесния проект. Не е достатъчно позоваването на чл. 23 от ДБФП относно правната рамка на проекта, а административният орган трябва да конкретизира кои точно разпоредби от кои актове от правната рамка са приложими при проверка на допустимостта на разходите и ако констатира несъответствие - да посочи на коя точно разпоредба не съответства процесният разход. Видно от касационната жалба органът допълва изложените в административния акт правни основания, като препраща към конкретни разпоредби или части от Регламента за изпълнението на Финансовия механизъм на ЕИП 2014 – 2021 г. – става въпрос за т. 1 и 3 от чл. 7.6 „Договор по проекта“ и глава 8 „Допустимост на разходите“. Подобен подход обаче не може да санира допуснатото нарушение при посочване на правното основание за издаване на административния акт. Последният е незаконосъобразен поради неспазване на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4, пр. 2 АПК, поради което съдът правилно го е отменил.

По изложените съображения съдебното решение следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение